Американски учени са създали алгоритъм, позволяващ да бъде разшифрован вътрешният глас - думите, които човек произнася мислено. Хипотезата, че при възприятието на речта на глас и при възпроизвеждането на думите мислено са задействани едни и същи неврофизиологични механизми, успешно е била потвърдена. За проведените експерименти учените са разказали в сп. Frontiers in Neuroengineering.
Калифорнийски неврофизиолози са записали активността на мозъка на седем страдащи от епилепсия пациенти (в черепа им са били имплантирани електроди).
На доброволците на екран са били показани Гетисбъргската реч на Линкълн, произнесена на 19 ноември 1863 г. при освещаването на военните гробища Гетисбърг, Пенсилвания, а също речта на президента Джон Кенеди при встъпването му в длъжност, както и стихотворение. Всеки пациент е бил помолен първо да прочете текста на глас, след това на ум, а после да не прави нищо. Когато речите и стихът са били четени на глас, е била правена електроенцефалограма, показваща какви неврони в мозъка са се включвали при конкретните думи.
На базата на тези данни е била създадена спектрограма (визуализация на звуковите вълни) и по нея специална програма, настроена спрямо мозъка на конкретния човек, е пресъздавала първоначалния текст. Когато този "декодер" е бил прилаган към активността на мозъка на пациентите, четящи текста на ум, той успешно е пресъздавал изходните думи - на практика е прочел мислите на хората.
Макар алгоритъмът да е далеч от съвършенството, учените се надяват да конструират на тази база "протези" за парализирани, лишени от възможността да говорят. Пациентите биха могли да мислят, а машината да превежда вътрешния им глас за околните.
