Родени сме да се смеем. Сълзите обаче са придобито умение, показа проучване, цитирано от в. "Дейли мейл". Кикотът при гъдел или весела шега е част от инстинктите ни, но другите изрази на емоционалност се придобиват с опита. Това се отнася и до останалите примати като горилите, орангутаните и шимпанзетата.
Откритието е на холандски учени, които събрали за експеримента си 16 доброволци, половината от които - глухи. Нечуващите трябвало да изразят различни емоции със звук, но без да използват думи. Това било записано от учените.
Участниците без слухови проблеми изслушали вокалните изрази на скръб, ужас, облекчение, гняв, веселие и други емоции и след това определили кое чувство стои зад звука. Повечето от тях успели да идентифицират само изразите на веселие и облекчение, издавани от родените без слух хора.
Останалите емоционални реакции - на стрес, на ужас и на тъга - били разпознаваеми само, когато идвали от устата на чуващи по рождение хора.
Обяснението на това е просто. Тъй като глухите никога не са чували как другите ридаят, те не могат да възпроизведат този звук. Това означава, че той не е вроден в човешката природа. Смехът и облекчението обаче са заложени в гените ни.
