Бебето плаче сърцераздирателно. По една или друга причина, а защо не и нарочно (възпитателно например), го оставяте да продължава. Какво обаче поражда това и дали след години вашето решение в този момент може да се окаже пагубно за отношенията ви с порасналото дете. Ето какво казват учените по този въпрос.
Отглеждането на новородено е предизвикателство
Дори да се считате за добре подготвен родител. Събуждането по всяко време на дененощието за хранене, безсънните нощи и плачът, често неконтролиран, няма как да не ви се отразят негативно.
А както добре знаем плачът е единственият начин бебето да общува с родителите си. И то го използва: от най-простите неща до най-спешните нужди. Макар да е единственото достъпно средство за новороденото, плачът често може да бъде източник на голям стрес за родителите.
Някои майки и бащи страдат от това, че чуват бебето си да се дере и бързо реагират, за други най-доброто решение е то да бъде оставено за известно време да си поплаче, като част от възпитателните методи.
Може ли това да е алтернативен образователен метод
От няколко години съществуват различни поведенчески техники, предназначени да управляват детския плач и някои от тях, като метода Cry It Out, изискват малкото дете да бъде оставено свободно да плаче и така да се освободи от напрежението.
Но други експерти се съмняват в положителното действие на този метод. Според тях това по-скоро може да навреди на детето, отколкото да носи някакви плюсове.
Прилагането на тази теория се основава на психологическа концепция, известна като „изчезване“: нежеланите поведения, какъвто се явява детския плач, се елиминират чрез премахване на наградата, в случая - родителското внимание. На пръв поглед това изглежда много лесно, но има и някои варианти, които изискват един от двамата родители да бъде в стаята, но не и да вземе бебето в ръцете си. Прилагането на този метод в такава ситуация изглежда като доста груб родителски подход.
Много проучвания посочват, че сред вредите, които Cry It Out може да донесе е несигурна привързаност на детето към родителя, както и повишаване на стреса на детето. Така че това със сигурност не е метод, който всички родители одобряват или желаят да използват, именно поради възможното увреждане на развитието на здравата връзка между тях и детето.
