Методите на възпитание и отглеждане на децата на Мария Монтесори са едни от най-популярните и дискутирани днес. Макар създадени през миналия век, принципите на италианската възпитателка остават актуални и имат много последователи.
Ето 10 от тях, които са лесно приложими, подбрани от deti.mail.ru.
1. Детето е най-важно
Монтесори е била убедена, че родителите няма как да сбъркат, ако се ръководят от потребностите на детето. Защото то най-добре знае какво му е нужно в момента, днес и сега.
То може с часове да си играе и да прелива вода от кофичка в кофичка и няма как да го отклоните и да го заставите да нарисува слънце или да надява рингове на пирамидата.
И не бива да му се месите, съветва Монтесори.
2. Педагогът насочва, не се намесва
Детето е главен герой и движеща сила в процеса на обучение. Възрастният винаги трябва да е до него, но да действа деликатно, за да не пречупи естествения му интерес да открива и създава.
Самата Монтесори се сблъсква не веднъж с обучението на персонала. Ето какво пише тя в дневниците си: „ Моят опит при подготовка на възпитателите в училище ми показа колко изостанали във времето са старите методи в сравнение с новите.
Дори и интелигентната възпитателка, която е усвоила основните принципи на обучение, с огромен труд ги прилага в процеса на работа. Тя не може да осъзнае, че ролята ѝ само привидно е пасивна, подобно работата на астроном, който стои неподвижно и следи телескопа, а в това време в пространството планетите се въртят."
3. Обстановката около детето се променя заедно с интересите му
Средата трябва да удовлетворява потребностите на всяко дете, което се обучава, и да е пластична. Да се променя под неговата диктовка. А педагогът трябва да се съобразява, да наблюдава, да променя и поднася материала в зависимост от конкретните нужди на момента на всяко дете.
4. Една група да събира различни възрасти
Детето много учи, като наблюдава своите връстници. Когато в групата има хлапета на различна възраст, също тече обмяна на опит. И то много интензивна.
За детето е важно да види какво се случва и какво самото то в бъдеще ще умее. Така добива желание да пробва и му се иска да учи.
Снимка: Guliver / iStock
Преди тази така наречена „зона за близко бъдещо развитие“ се осигуряваше в семейството, което отглеждаше повече деца на различна възраст. В нашата съвременност това няма как да се случи - най-често детето расте само. Затова работа в група, в която се събират деца на различна възраст, е от полза за развитието им.
5. Свободно е да се занимава с това, което иска
Детето само си избира занимание. Това често поражда конфликт с останалите в групата, които имат интерес към същата играчка.
Прости правила ще възстановят реда – например, който пръв е взел играчката, той пръв ще поиграе с нея.
Възпитателят може да предложи и съвместна игра, но детето е в правото си да откаже и никой не бива да смята, че то е егоист. Оттук идва и следващият принцип.
