Защо понякога се случва така, че унесени в интересна книга или напрегната работа, лесно забравяме, че сме пропуснали обеда? Изчитаме книгата на един дъх и изведнъж с изумление установяваме, че сме в състояние да изядем цял слон – толкова сме гладни. На пръв поглед, цялата тази история може да изглежда маловажна, но диетолозите казват, че е доста интересна тема за обсъждане, предава Мениджър Нюз. И започват от:
Защо чувстваме глад?
Когато стомахът е празен, в мозъка постъпва „съобщение”, че организмът има нужда да получи гориво за енергия - храна. Тези верижни реакции се наричат още тригери, а с определяща роля в тях е грелинът – хормонът, определен от учените като единственото вещество, отговорно за апетита. Установено, че той влияе на определени участъци в мозъка и предизвиква чувството за глад.
Почти изцяло грелинът се произвежда в стомашно-чревния тракт и никога не изчезна напълно от организма. Нивото му се понижава, когато сме заситени и се повишава, когато е време да заредим организма с храна. Но работата е там, че чувството за глад не зависи единствено и само от този хормон. Откриването на грелина бе обявено през 2006 г. Десет години по-късно, през 2016 година в сп. Clinical Nutrition бяха оповестени резултатите от ново изследване, продължило 8 седмици. В него участвали 59 души, страдащи от затлъстяване. По правилата на експеримента, участниците в него трябвало един ден да се хранят по обичайния си режим, а на следващия – да се ограничават. Всеки ден изследователите измервали нивото на грелина на всички участници и открили, че концентрацията му не е пряко определяща за чувството за глад. Казано по-простичко, в дните, когато участниците в експеримента поемали по-малко храна, нивата на грелин били по-високи, но самите хора не усещали разлика между чувството за глад при ограничен режим и при обичайно хранене. Следователно, субектовното усещане за глад не съвпада с клиничните му измерения, гласи изводът от това проучване."
Научното обяснение
Но да се върнем на въпроса защо хората могат да не обръщат внимание на глада? „Звучи съвършено ненаучно, но много логично — интензивната дейност се превръща в приоритет, изместващ всичко останали”, казва Лия Гропо, клиничен диетолог от Станфордския медицински институт в Пало Алто, Калифорния.
„Всеки от нас го е преживявал, затова е трудно оспоримо”, казва Гропо. — Чувството за глад намалява, ако мислите ни изцяло са заети с нещо друго”. Интересното обаче е, че ако се намесят някои допълнителни външни фактори, игнорирането на глада се проваля. Пробвали ли сте да четете книга в кухнята? Внезапно появилият се аромат на печено месо или пък домашен сладкиш веднага става по-интересен от книгата, нали?!.
