Да си представим една всекидневна ситуация – трябва да водите разговор с непознат. Много хора са уверени и се чувстват „в свои води“. Много други се чувстват напрегнати. Откъде идва това притеснение?
То е наследено от далечните ни прародители. Нашият „пещерен мозък“ все още се опитва да ни предпази така, сякаш живеем под непрекъсната заплаха, заради която е добре да не привличаме внимание върху себе си. По някаква причина мозъкът ни възприема ситуацията, в която трябва да общуваме с непознат, като заплаха. Често причината е, че стеснителният човек се чувства по-нископоставен от човека срещу него. Може да сте забелязали, че с дадени хора говорите по-лесно, отколкото с други.
В основата на стеснителното поведение стои фокусът върху себе си. Концентрирани сте прекалено много върху това какво може да помислят за вас, как преценяват думите и действията ви. Това чувство често води до затруднения в общуването – избягване на зрителен контакт, запъване, неспособност да формулирате и да изложите ясно мисълта си.
Защо възприемаме ситуацията като заплаха? Има научни изследвания, които показват, че някои хора са генетично предразположени да бъдат по-стеснителни – но не това е причината за неприятните социални епизоди.
Причината да чувствате притеснение е, че в миналото сте научили, че има за какво да се тревожите в подобни ситуации. Най-често това се случва в детството, но може да се случи и по-късно. Много хора са били абсолютни екстраверти като деца, но стават срамежливи в по-късна възраст. Много вероятно е стеснителността да се дължи на проблеми със самооценката.
Еволюционно предимство
Изследвания демонстрират, че типът „характер“, който се среща при срамежливите хора, присъства при много други видове – от пингвини до плодови мушици. Разбира се тук не става въпрос за разговори, купони и социални контакти, а за това кой скача първи. По-„срамежливото“ животно предпочита
