Замисляли ли сте се колко от технологичните чудеса от всекидневието ни са били предсказани от приказките и мечтателската литература на фантастите? Всеки ден гледаме какво става по света във вълшебното огледалце, отиваме на почивка с летящо килимче и си говорим чрез магически бръмбар, скрит в шепите ни.

Все пак някои от мечтите на дядо така и не се осъществиха от недосетливите учени и изобретатели. А би било хубаво да сменяме цвета на колата според шарката на роклята, нали? Или да имаме машина, която да ни пише домашните. Или... Но прочетете сами.

Летяща машина за момченца

През далечната 1900 година американският вестник Minneapolis Journal обявява, че в близко бъдеще децата ще се придвижват... летейки. Явно идването на новия век обърква главите на журналистите (и преди 10 години стана така), защото те публикуват сериозна статия, озаглавена: “Поглед към бъдещето: днешното момче е на една крачка от детето на 20. век”. Материалът е придружен с рисунка, показваща как момченце на колело проследява с поглед свое приятелче, което пикира наоколо с личната си крилата машина. Мечтата да летим самостоятелно, която датира още от младините на Икар, явно е толкова разпространена, че редакторите съвсем сериозно твърдят, че колелото скоро ще бъде изместено от чифт моторизирани криле. Е – още чакаме летящата кола, защо да не почакаме и това. Единственият въпрос е – ами как ще се придвижват момиченцата?!

Моторни обувки

Преди години Държавната библиотека на Франция публикува серия картинки от 1910 г., които се опитват да предскажат как ще изглежда светът през 2000 година. Сред бисерите е и нещо, което май всеки би желал да има, след като така и така живеем в 21. век – моторизирани обувки. С тях усилията от разходката и висенето по задръствания биха отлетели безвъзвратно в миналото. Авторът на илюстрацията си е представил нещо като ролери с двигател, които просто тласкат возещия се безметежно към целта. За огромно разочарование на днешните скейтъри обаче моторните обувки така и не стават реалност – може би заради риска от обелване на неопитния нос на някой нов потребител. И това ако е причина...

Обяд в хапче

Една от любимите мечти на забързаните фантасти от 20. век – да не губят време за хранене. Какво му е лошото на вкусния обяд, питаме ние. Може би точно липсата на отговор на този въпрос проваля амбициите на хора като американския лекар Хю Къмингс, които копнеят да разнасят закуската си в кутийка от енфие. “Едно хубаво, обилно ядене от няколко блюда в едно-единствено хапче, което можете да сложите в джоба на жилетката си – това е мечтата на днешните учени!”, казва Къмингс през 1923 г. Идеята му е да изтегли водата от храните и да предлага патица с портокали с размера на оризово зърно. Днес най-близкото до това начинание, което познаваме, е храната на космонавтите и сушените супи – но дори те не могат да се лапнат безметежно като витаминчета. И слава богу – какво толкова сложно има в една обикновена, голяма мусака?

Вестник по радиото

Доставката на всекидневната преса през отвор в радиоприемника е идея, публикувана в броя на сп. Popular Science от май 1939 г. Според редакторите на списанието един ден читателите ще могат да получават изданието им по радиовълни, които се засичат от приемника, а той ги принтира на дълго руло хартия право в ръцете на доволната домакиня. За това било нужно само да се прикачи допълнително устройство към обикновеното радио, което да използва сигнала, изпращан от редакциите. Е, какво става? Още си чакам списанието.

Хладилник чистофайник

Той прави своя дебют във вестник Syracuse Herald от 1930 г. Хладилникът на бъдещето е загрижен за вашето здраве и уведомява домакинята дали месото, което е купила, е прясно, или продавачът е послъгал относно срока на годност. Това технологично чудо трябвало да произвежда сух лед или твърд въглероден двуокис. На теория те позволяват на прясното месо да запази червения си цвят и карат старото да добие неапетитна кафява окраска. Днешните етикети с указан срок за консумация направиха хладилника чистофайник ненужен, но все пак би било приятно да сме сигурни какво ядем, нали?

Автомобили с цветно настроение

За мнозина цветът на колата е един от най-важните атрибути на машината аксесоар. Проблемът каква боя да изберем, е наболял още през 1958 г., когато популярният американски комикс “По-близо, отколкото си мислим” предсказва края на дилемата с навлизането на електрически коли хамелеони. Според вестникарското издание автомобилната индустрия разработва “нов вид чувствителен лак за автомобили, чийто цвят ще се променя според желанието ни”. Всяка бензиностанция щяла да разполага с електромагнитно оръдие, което щяло да изстрелва лъч към возилото и да сменя окраската му за секунди. Чудесна идея за дамите, които обичат да бъдат в тон, но явно автомобилната индустрия я е забравила в чекмеджето.

Дрехи за еднократна употреба

Въпреки че качеството на дрехите осезаемо спадна през последните години, все още не сме стигнали висотите, предречени в броя на в. Chicago Tribune от 25 октомври 1959 г. Авторът доказва, че скоро няма да се налага да перем дрехите си, а “в бъдещето просто ще ги изхвърляте в кошчето – може би даже ще палите лагерните си огньове с тях!”. Еднократните парцалки щели да се произвеждат от евтина рециклирана хартия. Според вестника американската армия вече проучвала възможността за употреба на материала в производството на евтини униформи. Това навело автора на мисълта, че тази модна тенденция скоро ще се разпространи до всеки дом. За съжаление още не сме видели опаковани в кафява хартия войници или модни законодателки.

Лунна телевизия в часовника

Вездесъщият “По-близо, отколкото си мислим” дава още една напразна надежда на читателите си. През 1960 г. изданието убеждава, че скоро средният потребител ще може да си закупи ръчен часовник, който ще получава телевизионни сигнали... от Луната. Този път обаче вестникът има известно основание. Няколко “ръчни телевизора” наистина достигат до пазара, макар и години по-късно, но така и не успяват да се превърнат в масова стока заради високата си цена и факта, че все пак приемат вълни от телевизионни кули вместо от Космоса. Дори прочутият часовник на Джеймс Бонд от филма “Октопуси”, на който 007 може да гледа различни предавания, не получава сигнали от Луната. Днес идеята едва ли ще бъде осъществена – тя просто остаря след навлизането на смартфоните, на които всеки може да си пуска клипове от YouTube до насита.

Машина за домашни

Ето нещо, за което си заслужава да си дадеш парите! Мечтата на всеки ученик е подробно изследвана в научната (но всъщност фантастична) книга от 1981 г. “Училище, работа и игра (Светът на бъдещето)”. Според авторите чудесната машина е снабдена с компютърна технология, която превръща домашните в забавни игри и позволява на няколко ученици да участват в нещо като обща игрова подготовка за училище. За голямо неудоволствие на днешните първолаци точно тази технология някак не успява да си проправи път до домовете - може би заради нашествието на обикновения персонален компютър. И все пак ще трябва доста да почакаме, докато Counter Strike започне да ни подготвя по математика!

Анна Волева