Щастието е субективна величина.
За едни е достатъчно да бъдат здрави.
За други се изразява в това да създадат семейство. Или да имат кариера. Или да бъдат финансово независими. Или да си купят нова къща. Или нова кола.
За трети щастието никога не идва, защото непрестанно се сравняват с другите, които винаги имат повече от тях, които винаги са по-хубави, по-слаби, по-щастливи.
Най-простото правила да бъдем щастливи е да живеем тук и сега, да се наслаждаваме на момента, да не ровим в миналото, да не градим мащабни планове за бъдещето, да не очакваме прекалено много от другите, за да не бъдем разочаровани, да бъдем благодарни за това, което имаме, а не да страдаме за това, което нямаме.
Лесно е да се каже обаче. Със сигурност сте си го повтаряли много пъти и все пак понякога забравяме истински важните неща.
За да се преборим с отрицателното си отношение към света, трябва да осъзнаем малките стъпки, чрез които животът ни показва, че сме щастливи.
1. Да не живеем в миналото - можем да погледнем назад и да почувстваме благодарност и гордост за това, че сме преживели труден период. Можем да си извлечем поука и ценен урок, можем да си спомним с носталгия за нещо преживяно. Но ако спомените ви носят само болка и чувство на неудовлетвореност, не се връщайте назад. Животът е тук и сега.
2. Да не чувстваме непрестанна тръпка, не значи, че не сме щастливи. Няма как 24 часа в денонощието да се носим на крилете на щастието, нито да сме в постоянен екстаз от всичко, което ни се случва. Сигурно има и токива хора, но бих ги нарекла „странни птици“. Щастието означава да приемаме нещата, които ни се случват, и да превърнем от всяка ситуация нещо полезно и добро.
