Човечеството има възможност да види едни от най-добрите гледки на мистериозните извънземни сияния на Марс.
„Хоуп“, космическият апарат на Обединените арабски емирства, който достигна Червената планета по-рано тази година, използва своя ултравиолетов спектрометър, за да заснеме сияещите структури от атомен кислород, разположени високо в марсианските нощно небе.
„Пълният набор от данни, събрани в рамките на тези наблюдения, включват далечни и екстремни ултравиолетови аврорни емисии, които никога досега не са били заснемани на Марс“, пише Космическата агенция на ОАЕ.
В някои отношения марсианските сияния си приличат с тези на Земята, докато в други – не съвсем. Все още не сме ги засекли в спектър, видим за невъоръженото око – само специални инструменти могат да откроят ултравиолетовите дължини на вълната.
Източник: Emirates Mars Mission
Марсианските сияния обаче се създават по същия начин, по който и земните. Частици от слънчевия вятър, преминаващи през космическото пространство, навлизат в марсианската атмосфера и започват да си взаимодействат с газа в горната атмосфера – в случая с Марс това е кислород. Крайният резултат е йонизация, която кара кислорода да сияе.
На земята тези йонизирани частици преминават по линиите на нашето магнитно поле към полюсите. Ето защо тези сияния се случват единствено на по-високи ширини.
Марсианското магнитно поле обаче се е разпаднало значително рано в историята на планетата. Това, което е останало днес, са единствено „парчета“ от магнетизъм, запазени в магнетизираните минерали в кората, което означава, че разпространението на сиянията е доста по-различно.
„Сигналните светлини, които се открояват в тъмното нощно небе, представляват изключително структурирани дискретни сияния, които очертават местата, които енергийните частици възбуждат атмосферата, след като са били прекарани през разкъсаната мрежа от земни магнитни полета, водещи началото си от минералите по повърхността на Марс“, обясняват от космическата агенция на ОАЕ.
Източник: Emirates Mars Mission
Никога досега не сме виждали толкова детайлни и дискретни аврорни структури в марсианската атмосфера. Ето защо тези снимки биха могли да представляват нов инструмент за картографирането на марсианското магнитно поле и съответно – да хвърлят повече светлина върху процесите, довели до неговата загуба.
Източник: Science Alert
