Да научим децата да не се страхуват от грешките
Детето бърка, ядосва се и захвърля всичко. Да му се карате ли за грешките, които допуска, да го утешавате ли, ако при най-малък неуспех избухва в ридания и се отказва? Как да го насърчите? Въз основа на научни доказателства и личен опит психологът Павел Зигмантович прави пет заключения, които могат да помогнат на родителите да преодолеят трудностите.
Винаги подчертавайте само усилията на детето
Забравете за талантите и способностите, които сте убедени, че детето ви има. Не му казвайте: "Ти си толкова умен, толкова си талантлив." По-добре му кажете: „Работиш толкова усилено, постигаш толкова много“.
Изследванията на Карол Двек и нейните колеги показват, че когато изтъкваме пред детето колко е талантливо, то започва да се страхува от евентуални грешки. Защото всяка грешка показва, че то няма талант. Според него талантливите хора не правят грешки
Разделете задачите на възможно най-малки части
Колкото по-малка е задачата, толкова по-лесно се решава. Следователно шансът за успех е по-голям. И за разлика от възрастните, децата (до около 11 години) се учат по-добре не от грешките, а от успеха. Особено, ако мама или татко изтъкват тези успехи.
Да речем, че едно дете се учи да хвърля топка в баскетболния кош. Не е нужно да го учите да вкара веднага кош и да отбелязва точки. Започнете с правилното позициониране на краката. След това с правилното хващане на топката. После му покажете, как да я изтласка. Това е пример, как да подхождате към ново умение, което детето тепърва трябва да усвои.
Обучавайте детето само когато е спокойно
Ако едно дете е разстроено, плаче, рита и се ядосва, че не се е справило със задачата, няма смисъл да водите мотивиращи разговори.
Първо трябва да го успокоите. Накратко – подкрепете го, помогнете му де се справи с емоциите и след това да преминете към задачата, като я раздробите на малки подзадачи.
Прегърнете го, погалете го по косичката и изчакайте.
Подчертайте, че грешката е само сигнал, че трябва да учи още и да се старае
Просто кажете на детето, че всичко е наред, щом то знае каква е крайната цел. Кажете му: „Учене без да допускаме грешки е загуба на време“. Защото, ако не се допускат грешки не е ясно какъв е напредъкът.
Подгответе се за дълга работа
Всички тези техники ще ви помогнат, но ефектът няма да е бърз. Отнема време, и то много време.
В крайна сметка да приемате грешките спокойно е вид умение. И това умение не се развива бързо. Трябва да го практикувате дълго и методично.
Умението не се създава с решение. Умението се създава чрез упражнения. Постоянни и дълги упражнения.