Над 70 млн. души по целия свят имат говорен дефект и в малка или голяма степен заекват (включително сегашния президент на САЩ). Експерти продължават да изучават това състояние и все още се опитват да открият неговия причинител.
Сега ново изследване разкрива нещо, което би могло да хвърли повече светлина върху самото заекване и дори да спомогне за откриването на лечение – когато възрастните, които заекват, са сами и си мислят, че никой не ги слуша, те започват да говорят нормално.
Изглежда ключът се крие в знанието, че някой те слуша. Нещо повече – участниците в изследването са били убедени, че абсолютно никой не е могъл да чуе какво казват, а това от своя страна предоставя солидни научни доказателства за начина, по който различните сценарии засягат състоянието.
„Съществуват множество анекдотични доказателства, според които хората, които заекват, престават, когато говорят сами, но този феномен не бе потвърден в лабораторни условия най-вече защото е трудно да се създадат условия, в които хората вярват, че са наистина сами“, казва Ерик Джаксън, логопед и изследовател от Нюйорския университет.
В прочуването взимат участие 23-ма доброволци. Всички те са подложени на 5 различни сценария – четене на глас, усамотено говорене (единственият сценарий, в който на пръв поглед никой не ги слуша), повтаряне на речта от усамотеното говорене пред двама слушатели, както и два различни разговора с изследователите.
За сценария с усамотеното говорене участниците са натоварени с три предизвикателни задачи, които са свързани с писането на компютърен код и които принципно стимулират хората да си говорят на глас (казано им е, че ако правят това, ще се справят по-добре като цяло).
На участниците им се казва, че няма да бъдат подслушвани, докато извършват компютърната задача. Въпреки това изследователите ги наблюдават и записват всичко. Оказва се, че това е единственият сценарий, при който заекването изчезва почти изцяло при всички 23-ма души.
Степента на заекване при различните сценарии. Източник: Jackson et al., Journal of Fluency Disorders, 2021.
„Създадохме нов метод, за да убедим участниците да си мислят, че са сами – че речта им няма да бъде чута от слушател – и открихме, че при тези условия възрастните хора, които заекват, престават да го правят“, казва Джаксън.
След като са информирани, че са измамени, всички доброволци решават да продължат с експеримента. Следващия въпрос е защо липсата на слушатели оказва толкова значителен ефект върху проблемите с гладкостта на речта.
Това не е нещо, което изследователите са проучили в детайли по време на сегашното си проучване, но те все пак отбелязват, че вероятно хората си мислят, че отсрещния човек ги съди или оценява и това оказва влияние върху тях.
Смята се, че заекването е комбинация от генетични и неврофизични фактори. Бъдещите изследвания по темата могат да се опитат да разгледат и на какъв етап социалните съображения започват да засягат малките деца, които заекват.
"Мисля, че това дава доказателства, че заекването не е просто проблем с "речта", а че в основата му трябва да има силен социален компонент", казва Джаксън.
Изследването е публикувано в Journal of Fluency Disorders.
Източник: Science Alert
