Третата водеща причина за смърт в света не е тази, за вероятно която си мислите
Често се гледа на антибиотичната резистентност като на „бъдещ проблем“. Нови данни обаче показват, че тя засяга много повече животи, отколкото вероятно предполагате.
Всъщност оказва се, че през 2019 г. са загинали 4,95 млн. души заради бактериална антимикробна резистентност, а това на практика я прави третата водеща причина за смърт по света.
Без съмнение лекарствата, които убиват бактериите, са едно от най-великите открития на човечеството. Откакто Александър Флеминг се натъква още през 1928 г. на антибактериалната активност в хлебния мухъл (Penicillium), на нас вече не ни се налага да се притесняваме, че ще загинем заради споротрихоза (която може да хванете от нещо най-обикновено, като убождането от бодила на роза) или трипер. През идните десетилетия антибиотиците успяват да спасят живота на милиони и милиони хора по целия свят.
Бактериите обаче започват да развиват резистентност към антибиотиците много преди да започнем да ги използваме, тъй като те на практика представляват естествено еволюирало биологично оръжие във войната между микробите. Непрестанното използване на едни и същи антибиотици позволява на бактериите да се адаптират към тях още по-бързо, което в края на краищата води до увеличение на броя на инфекциите, които вече не могат да бъдат лекувани с традиционните антибиотици (или дори с тези, до които лекарите прибягват в крайни случаи).
За съжаление, колкото повече бактериални видове не откликват на нашите антибиотици, толкова повече пациенти ще стават жертва на резистентните инфекции. И сега изследователи предупреждават, че всяка година умират повече хора вследствие на антибиотичната резистентност, отколкото от ХИВ/СПИН или малария.
„Тези нови данни разкриват истинския мащаб на антимикробната резистентност по света. Те представляват ясен сигнал, че трябва да действаме сега, за да се преборим със заплахата“, казва здравният икономист Крис Мъри от Вашингтонския университет, който участва в новото проучване.
„Предишни изчисления предсказват, че до 2050 г. ежегодният брой на смъртни случаи по света вследствие на антимикробната резистентност ще достигне 10 млн. Сега обаче ние знаем, че сме много по-близо до тази цифра, отколкото предполагахме. Трябва да използваме тези данни, за да коригираме курса, [по който сме поели], и да стимулираме иновациите, ако искаме да останем напред в надпреварата срещу антимикробната резистентност."
Изследователите анализират данните от 23 различни бактериални вида (включително E. coli, S. pneumoniae и S. aureus) и 88 комбинации от микроби и лекарства от 204 държави. Общо взето те покриват цели 471 млн. данни за инфекции, които впоследствие използват, за да създадат статистически модели, определящи мащаба на антимикробната резистентност.
Екипът проучва два противоположни сценария. В първия всички устойчиви на лекарства инфекции са подменени от случаи без инфекции – според екипа това е броят на смъртните случаи, асоциирани с антимикробната резистентност.
Във втория сценарий те заменят всички устойчиви на лекарства инфекции с инфекции, податливи на лекарства. Това от своя страна позволява на специалистите да изчислят смъртните случаи, причинени пряко от антимикробна резистентност.
Екипът достига до заключението, че през 2019 г. 4,95 млн. смъртни случаи са свързани с резистентни към лекарства бактериални инфекции, от които 1,27 милиона смъртни случая са пряко причинени от антимикробна резистентност. Най-силно са засегнати са държавите с ниски и средни доходи.
Източник: Antimicrobial Resistance Collaborators, The Lancet, 2022
Според тези изчисления през 2019 г. единствено инсултът и сърдечните заболявания са отнели повече животи в сравнение с антимикробната резистентност.
Авторите отбелязват, че, доколкото им е известно, това е първият път, когато изобщо се прави подобна глобална оценка. Тъй като има пропуски в данните от някои части на света и сериозни трудности при извършването на наблюдение на антимикробната резистентност, има някои ограничения за тяхното моделиране. Но изводът е ясен: имаме голям глобален здравен проблем.
Изследването е публикувано в The Lancet.
Източник: Science Alert