Пропитата с копнежи носталгия предизвиква най-различни чувства. Освен че извиква всевъзможни спомени – и тъжни, и щастливи – тя може да изпълни ролята и на уникална форма на обезболяващо.
Подобно наблюдение не е ново. Освен че подобрява благосъстоянието и физическия комфорт, минали проучвания показват, че тя намалява и възприятието за болка.
Къде точно в мозъка обаче възниква този аналгетичен ефект? Все още не знаем.
Ново изследване, проведено от учени от Китайската академия на науките, се опитва да разплете тази мистерия посредством един наистина горчиво-сладък експеримент.
Специалистите показват на 34 доброволци снимки, които имат за цел да предизвикат носталгични чувства (например на обекти или сцени от детството им) и наблюдават мозъчната им активност с помощта на функционална магнитно-резонансна томография.
Групата разглежда и неносталгични снимки, които изпълняват ролята на контролни фотография. На тях има обекти и сцени от съвременния живот и не извикват спомени от детството.
По време на експеримента доброволците са изложени и на термосензорно устройство, което оказва усещането за болезнена топлина в предмишницата им.
Както и предполага (на базата на по-стари проучвания върху аналгетичния ефект на носталгията), снимките, извикващи спомени от детството, облекчават малко или много физическата болка. Участниците оценяват нивото ѝ като по-ниско, когато гледат носталгични снимки, отколкото когато разглеждат съвременните фотографии.
Ефектът е най-силно изразен, когато топлинното устройство е нагласено да оказва най-ниско ниво на болка. Носталгията, изглежда, престава да действа като обезболяващо, когато топлинният симулатор работи на най-високата степен.
Екипът смята, че това най-вероятно се дължи на факта, че носталгичните чувства траят по-дълго, когато болката е по-ниска, или защото острата болка ангажира повече когнитивни ресурси и редуцира аналгетичните ефекти на носталгията.
След като участниците оценяват снимките по отношение на нивото на носталгия, което предизвикват, се оказва, че най-носталгичните сред тях имат най-силен обезболяващ ефект.
„Колкото по-носталгични усещания има даден участник, толкова по-малко болка възприема“, пише екипът, ръководен от психолога Мин Занг.
Според данните от функционалната магнитно-резонансна томография носталгичните снимки усилват мозъчната активност предимно в латералния тилен кортекс, надкраевата гънка и предния орбитален кортекс.
„Всички тези региони са свързани с обработката на стари сцени, с усещането на Аза и емоционалната преценка“, пишат изследователите и отбелязват, че когато участниците разглеждат снимки изпитват болка в един и същи момент, нивата на активност в други части на мозъка също се променят (в случая намаляват), което говори за наличието на общ модулационен ефект, предизвикан от носталгията.
Нещо повече, вижда се, че таламокортикалната система играе ключова роля в начина, по който обезболяващия ефект функционира в мозъка.
„Таламусът е важен регион в мозъка, отговорен за предаването на информация, интеграцията и модулирането на болката“, обясняват авторите. Според тях е възможно носталгията да облекчава болката, като засилва активността в таламуса по време на болезнени усещания.
Източник: Science Alert
