Микропластмасата е навсякъде около нас - от връх Еверест до дълбините на океанското дъно. Тя е във водата, която пием, в храната, която консумираме ежедневно, във въздуха, който дишаме. Следи от микропластмаса са открити дори и в кръвта, и в изпражненията ни.

Ето защо не би следвало да се изненадваме от факта, че изследователи се натъкват на нея и в белодробната тъкан на живи хора.

„Досега следи от микропластмаса са откривани единствено по време на аутопсия на човешки трупове. – казва Лаура Садофски, водещ автор на проучването и старши лектор по респираторна медицина в медицинското училище „Хъл Йорк“. – Това е първото сериозно изследване, което се натъква на микропластмаса в белите дробове на живи хора.“

По време на изследването са анализирани проби, взети от белите дробове на живи пациенти, подложени на различни рутинни хирургически процедури. Важно е да отбележим, че екипът от близката болница „Касъл Хил“ в източен Йоркшир изпраща на изследователите основно здрави проби.

11 от 13-те проби, взети от белия дроб, съдържат частици микропластмаса, като най-често срещаните видове са полиетилентерефталат (PET), който се използва за направата на бутилки за различни течности, и полипропилен, който откриваме в найлоновите опаковки и тръбите.

„Не очаквахме да открием толкова голям брой частици (и с подобен размер) в долните региони на белите дробове – казва Садофски.- Изненадващо е, тъй като дихателните пътища в долните части на дробовете са по-малки – бихме очаквали, че частици размер от този тип ще се филтрират или уловят, преди да навлязат толкова надълбоко.“

Интересното е, че единствените проби, в които не са открити микропластмасови частици, са взети от жени. Екипът смята, че това вероятно се дължи на факта, че мъжете имат по-големи бели дробове и съответно – по-големи дихателни пътища. Разбира се,  не трябва да забравяме, че изследването е сравнително малко – ще трябва да бъдат изследвани много по-голям брой проби, преди да можем да си направим категорични изводи.

Можете да прочетете изследването в Science of the Total Environment.

Източник: IFLScience