Традиционното енергопроизводство в развитите икономики включва вноса на големи количества петрол и газ от малък брой доставчици. Системите за възобновяема енергия в рамките на новите структури на собственост на общности си проправят път в цяла Европа. Целта е получаването на евтина, чиста и сигурна енергия чрез довеждане на производството на електроенергия по-близо до хората, които ще я използват.  

Притисната между войната в Украйна, пандемията и измененията на климата, европейската енергийна система преживява безпрецедентна криза. Плащащите сметките потребители се справят с рязкото покачване на цените на енергията, които не показват никакви признаци на спадане. През втората половина на 2021 г. средните цени за електроенергия (и газ) в ЕС скочиха с над 11 % в сравнение със същия период на 2020 г. според статистическите данни на Евростат за цените на електроенергията. Това бе преди геополитическата криза, породена от инвазията на Русия в Украйна в края на февруари, да задейства налагането на санкции, които допълнително притискат доставките на енергия.

Стратегията на Европейския зелен пакт, която планира да декарбонизира производството на енергия в Европейския съюз, бе подсилена от плана REPowerEU за намаляване на зависимостта от руските изкопаеми горива. Тази комбинация ще ускори прехода към зелена икономика. „В това отношение украинската криза може да се разглежда като катализатор на преминаването към енергия от възобновяеми източници“, казва Николиен ван дер Грейп от проекта NEWCOMERS.

Един отговор на глобалното енергийно предизвикателство се заражда на местно и регионално равнище чрез общностите за чиста енергия. Това са групи от хора, които доброволно обединяват ресурсите си за съвместното производство на електроенергия. Целта на NEWCOMERS е да открива успешни и устойчиви бизнес модели в нововъзникващите общности за чиста енергия. Старши изследовател към катедрата за анализ на политиките в областта на околната среда на Свободния университет (VU) в Амстердам, Ван дер Грейп твърди, че енергийните общности „допринасят за по-доброто осъзнаване от гражданите на енергийните проблеми и им дават перспектива сами да предприемат действия“.

Внос на енергия

Само за отопление и охлаждане се използва 30 % от енергията в Европа. За задоволяване на това търсене около 60 % от потребностите от енергия в ЕС се осигуряват от внос, като над 66 % от внасяната в ЕС енергия през 2020 г. са петролни продукти, следвани от газ и въглища. Вместо да внасяме изкопаеми горива от далечни разстояния ръстът в използването на възобновяеми източници прави възможно производството на енергия да се приближи до мястото на потреблението ѝ.

Основните видове възобновяема енергия, произвеждани в енергийните общности, са слънчева, вятърна и водна, но все повече се изпробват и внедряват други източници, като водородни, геотермални и топлофикационни. Членовете на енергийната общност обикновено потребяват произведената енергия и може да развиват и други дейности — в зависимост от местните условия, като споделяне на коли, общи градини и зелени покриви.

Проектът NEWCOMERS откроява видовете политическа среда, в които енергийните общности се развиват успешно, как са организирани участниците, използваните технологии и как функционират бизнес моделите. Той също така анализира стойността, която енергийната общност създава за членовете и обществото в по-широк план, както и ефекта, който членството има върху поведението по отношение на енергията.

„Освен че помагат в борбата с кризата в климата, енергийните общности създават стойност и в икономическо и социално отношение“, казва Ван дер Грейп. „Те може да създават местни работни места и да благоприятстват социалното сближаване.“ Предимствата на този подход не се ограничават само с осигуряването на независимост от източниците на замърсяване — те стигат до осезаема социална промяна.

Резултатите от изследванията на NEWCOMERS показват, че между европейските държави има значителни разлики в нивата на осведоменост. Според Ван дер Грейп това поставя предизвикателства пред създаването на подкрепящи политики и закони в държавите — членки на ЕС. Освен това то усложнява схемите за субсидиране, които подкрепят добрите бизнес практики, и услугите, подпомагащи хората при създаването и функционирането на енергийни общности.

„Надяваме се, че заключенията ни ще допринесат за някои промени в политиките, които са необходими спешно,“ казва Ван дер Грейп, която е изготвила серия от препоръки за политиките и кратък обзор за създателите на политики в Европа заедно с подобни проекти.

Разпределена енергия

Д-р Мария Розария Ди Нучи координира проекта COME RES, чиято цел е да улесни разпространението на общностите за възобновяема енергия в девет държави от ЕС и да подкрепя прилагането на регулаторна рамка за тези общности. За целта проектът ще инициира процеси на учене и обмен на информация между регионите с напреднало развитие на общностите за възобновяема енергия и регионите с потенциал за развитие. Във всяка държава има целеви регион и обучаван регион. 

„Общностите за възобновяема енергия са важни проводници за намаляване на емисиите от парникови газове и оказване на положително социално, екологично и икономическо въздействие“, казва Ди Нучи. „Те също така насърчават развитието на регионите и селските райони.“ 

„Идеята е еволюция от енергийна система, основана на големи централизирани електроцентрали, към ръководен от гражданите модел за разпределено производство на енергия, основан на възобновяеми енергийни източници, който все още представлява предизвикателство в социално-политическо и регулаторно отношение в повечето европейски държави,“ казва Ди Нучи.

Отличителната характеристика на COME RES и оперативният двигател на проекта са деветте така наречени „национални информационни бюра“. Те могат да се разглеждат като неформални форуми за диалог, включващи партньорите по проекта в държавата, организации на енергийните общности, други ключови участници и участници на пазара от конкретни целеви региони и извън тях. Те организират тематични разговори и кръгли маси за политиките, чиято цел е създаването на решения за преодоляване на съществуващите пречки пред растежа на енергийните общности. 

COME RES допринася и за създаването на политики чрез лаборатории за политики, предложения за планове за действие, препоръки към политиките и ангажираност със заинтересованите страни. Необходими са някои фундаментални промени, „ако енергийният преход трябва да продължи да се внедрява на местно равнище и по демократичен път.“ Ди Нучи говори за опростяване на финансирането, намаляване на бюрократичните пречки и реформиране на тръжния модел за проектите за възобновяема енергия. 

Повечето енергийни общности възприемат правната форма на кооперации, но могат да приемат формата и на сдружения или фондации. Някои са разработили конкретни подходи за включване на маргинализирани групи и на хора, живеещи в енергийна бедност.

За успеха на енергийните общности най-важно е гражданското участие. Проектът W4RES работи за увеличаване на участието на жените в подкрепата и ускоряването на навлизането на пазара на възобновяемите енергийни източници. Очаква се към края на проекта да бъдат подкрепени общо около 50—60 проекта и инициативи за използването на енергия от възобновяеми източници за отопление и охлаждане в осем държави.

Носители на промяната

„Гледната точка на проекта W4RES е, че жените като носители на промяната могат да имат решаваща роля в енергийния преход,“ казва координаторът на W4RES Янис Констас. Енергийните общности трябва да ангажират повече жени в организационните си структури и ръководството.

„За да доведат до истинска промяна, достъпът до енергия и енергийният сектор трябва да бъдат свързани с програма, която поставя под въпрос стереотипите по отношение на жените,“ казва Констас. „А по този начин се насърчават и техните права, достойнство и видимост в различните им роли на потребители, производители, инвеститори, експерти и носители на промяната.“

Макар че са сравнително нова иновация, общностите за възобновяема енергия притежават огромен потенциал. Тяхното развитие ще окаже силно въздействие върху енергийния преход и всекидневния живот на европейските граждани.

Автор: Емануела Барбирольо

Изследванията в тази статия са финансирани от ЕС. Тя е публикувана първоначално в Horizon, списанието за научни изследвания и иновации на ЕС.