Възможно ли е бактериите в червата да подпомагат развитието на депресия?

Депресията може и да е мозъчно разстройство, но нови изследвания показват, че и червата имат роля в развитието ѝ.

Въпреки че депресията е особено сложен проблем, скорошни изследвания сочат, че бактериите, които живеят в червата, оказват съществено влияние - предполага се, че някои бактериални щамове могат да подхранват симптомите на депресия, докато други – да ни предпазват от това разстройство.

В няколко нови проучвания изследователите идентифицират 13 групи бактерии, които потенциално могат да предизвикват симптоми на депресия у възрастни хора. В някои случаи чревните бактерии са били изчерпани при хората с депресия, докато в други са присъствали в относително високи нива.

Въпреки това експертите подчертават, че резултатите не доказват, че която и да е от чревните бактерии причинява или предпазва от депресия. Съответно е твърде рано да се препоръчват пробиотици като средство за лечение на депресия.

Всъщност чревните бактерии изглежда се променят по отношение на разнообразието и изобилието си, когато е налице хронично заболяване, казва д-р Емерън Майер, директор на Центъра за невробиология на стреса "Опенхаймер" към Медицинското училище "Дейвид Гефен" към Калифорнийския университет в Лос Анджелис.

Майер, който не е участвал в изследването, е автор и на книгата "Връзката между ума и червата". Според него откритията може да отразяват "общ ефект на заболяването", а не модели на чревните бактерии, които са специфични за депресията.

Изследването, публикувано на 6 декември 2022 г. в списание Nature Communications, е последното, което разглежда въпроса дали чревният микробиом е свързан по някакъв начин с депресията.

Какво представлява чревният микробиом? Това са трилионите бактерии и други микроорганизми, които живеят в храносмилателната система. Смята се обаче, че тези микроби правят много повече от това да подпомагат храносмилането. Проучванията показват, че те участват във всичко - от защитата на имунната система до производството на витамини, противовъзпалителни съединения и дори химикали, които влияят на мозъка.

Някои изследвания свързват определени чревни бактерии с по-голяма или по-малка вероятност за депресия.

Новите открития потвърждават, че тези микроби са свързани с депресията. Нещо повече - те идентифицират и някои нови, казва съавторът на изследването Наджаф Амин.

Освен това в проучването са участвали хора с различен етнически произход. Оказва се, че връзките между микробите и депресията са последователни при всички тези групи, допълва Амин от Оксфордския университет в Англия. Според нея резултатите не доказват причинно-следствената връзка.

Депресията например може да накара хората да се хранят лошо, а диетата е основен фактор за състава на чревните бактерии на човека. Така че това би могло да бъде едно от обясненията за резултатите, категорична е Амин.

В същото време идеята, че чревните бактерии могат да повлияят на риска от депресия, не е пресилена. Според екипа на Амин някои бактерии от идентифицираните от тях групи помагат за синтеза на определени химични вещества, които влияят на мозъка (например бутират, глутамат и серотонин).

Според изследователите все пак е важно да се знае дали чревните бактерии корелират с това разстройство – независимо дали действително помагат за причиняването на депресия или не . Това може да помогне при диагностицирането, казват те.

"Това, което се опитваме да направим, е да идентифицираме бактериите, които се свързват със сериозната депресия", казва Амин. "Това ще ни помогне в идентифицирането на биомаркер за депресия, който може да се използва като обективно измерване при идентифицирането на случаите – нещо, което в момента липсва."

Резултатите са от две проучвания. В едното са участвали близо 2600 възрастни холандци, които са били изследвани за депресия и са дали проби от изпражненията за анализ на бактериалния им състав. Другото включва малко над 3000 възрастни холандци, живеещи в същия градски район; много от тях са от ганайски, марокански, суринамски или турски произход.

Изследователите откриват общо 13 бактериални групи, които корелират с резултатите от депресията на участниците. В повечето случаи чревните микроби са намалени при хората с депресия. Но някои бактериални групи, като Sellimonas и Eggerthella, присъствали в по-големи количества, когато хората били депресирани.

Ако бъдещите изследвания докажат, че дисбалансът на бактериите действително спомага за появата на депресия, това би могло да послужи за основа на нови методи за лечение, казва Амин - например пробиотици или пребиотици.

Майер обаче се съмнява, че откритията са "клинично значими". От една страна, казва той, изследването засяга големи групи чревни бактерии, всяка от които съдържа множество щамове (които в много случаи имат противоположни функции).

Той също така заявява, че "науката за микробиома" се отдалечава от фокуса върху относителното изобилие на различните чревни бактерии и се насочва към по-нюансирани мерки за това как функционира чревният микробиом.

Изследването е публикувано в Nature Communications.

Източник: Medical Xpress