Февруари 2023 г. – петият най-топъл в света

Февруари 2023 г. е поредният месец с по-високи средни температури от нормалното в съвременната метеорологична история. Месецът беше наглед спокоен в метеорологично отношение, без масови екстремни прояви, засягащи големи площи, но зад него се крият нови „върхове“ в климатологията. Големи части от Европа и Азия регистрираха положителни аномалии. Антарктида отчита най-малко количество морски лед, Индия регистрира най-топлият февруари, а в голяма част от Алпите безснежието достигна нови измерения.

Средната температура на въздуха през февруари 2023 г. в глобален план е била с 0,29 °C по-висока спрямо новия климатологичен период (1991 – 2020 г.) и месецът е бил с 0,49 °C по-топъл от предишния климатологичен период 1981 – 2010 г., според обобщената информация от Европейската служба за изменение на климата Коперник (C3S). Тази аномалия нарежда тазгодишния февруари в глобален мащаб на 5-то място в класацията за най-топъл февруари. Водач за последните 44 години откакто се водят записи по този начин е 2016 г., следвана от 2020 г. и 2017 г. (Фиг.1). Най-студено е било през 1979 и 1985 г. За последните 10 години глобалната температура се е повишила с 0,2 °C.

Фигура 1. Отклонение на средната температура на въздуха за февруари 2023 г. спрямо нормата за 1991 – 2020 г. за цялото земно кълбо от 1979 г. насам. Източник: C3S/ECMWF

В регионален план в Северното полукълбо са наблюдавани по-големи по стойност температурни промени, както положителни, като в Западен Сибир, така и отрицателни – в Северна Канада. В голяма част от Азия също е отчетено значително повишение от нормалните температури , а в Индия месецът се откроява като най-топлия февруари в метеорологичната история, започваща през 1901 г. Това се дължи на горещата вълна, която обхвана страната още в началото на месеца (Фиг. 2).

**Фигура 2. Първи периоди с температури над 40 °C в Индия за сезона.** **Източник**

В града Бхудж, в щата Гуджарат, на западния бряг на страната по време на тази гореща вълна беше измерена максимална температура от 40,3 °C. Това е най-високата температура от над 40 °C за този месец, откакто се водят метеорологичните записи. Съседен Пакистан също регистрира един от най-топлите си месеци февруари.

С температури по-високи от нормалното се отличават и голяма част от Африка, южната част на Южна Америка и южната половина на Австралия (Фиг. 3). В САЩ са отчетени по-високи температури от средното за периода в източните щати, а по-ниски – в западните. Много показателна за това различие беше последната седмица на месеца, когато на много места в югоизточните райони бяха подобрени дневните максимални рекорди, а по същото време на Западния бряг се отчитаха „студени“ рекорди.

Фигура 3. Отклонение на средната температура на въздуха за февруари 2023 г. спрямо нормата за 1991 – 2020 г. за цялото земно кълбо. Източник: C3S/ECMWF

С по-ниски температури от средните за месеца се отличават и Източен Сибир, части от Западна Антарктида. Най-големи отрицателни аномалии бяха отбелязани в Сибир, Афганистан и Пакистан, където аномалията надхвърля 6 – 8 °C.

Температурата на морските и океанските повърхности са отново преобладаващо над нормата, като това в най-голяма степен важи за Атлантика. В Тихия и Индийския океан все пак има сравнително компактни региони с отрицателни аномалии. Феноменът Ла Ниня е свързан с мащабно охлаждане на повърхностните слоеве на водата в централната и източната екваториални части на Тихия океан и може да допринесе за по-ниски температури на определени територии. В момента Ла Ниня продължава да отслабва и съвсем скоро ще премине в неутрална фаза, като това веднага ще се отрази на температурата на повърхността в този регион, където вече се наблюдават положителни аномалии.

Февруари в Европа е по-топъл от обичайното

Средните температури за месеца са с 1,22 °C по-високи от нормалните за периода 1991 – 2020 г. Тази аномалия не е сред първите 10 най-топли месеци февруари. Нещо повече – тази стойност е далеч от близо 4-градусовата положителна аномалия на най-топлия февруари, който се случва през 1990 г. Това е прецедент, спрямо останалите месеци от годината, които имат рекордьори само през новото хилядолетие, а повечето от тях дори са се случили през последните 10 години.

През последното десетилетие средната февруарска температура в Европа се е повишила с 0,56 °C.

В регионален план се наблюдава увеличение на положителната аномалия, с увеличение на географската ширина. Т.е. колкото по-на север се отива, толкова по-голяма е положителната аномалия (Фиг. 4). Разбира се, през февруари трудно можем да кажем, че по-на север става по-топло, защото, дори и с по-високи температури спрямо нормите, действителните температури по Скандинавието и в Северна Русия са отрицателни.

Фигура 4. Отклонение на средната температура на въздуха за февруари 2023 г. спрямо нормата за 1991 – 2020 г. в Европа. Източник: C3S/ECMWF

На Пиренейския полуостров, в Южна Италия и в Южна Гърция средните температури са по-ниски от нормата за периода. Най-голяма отрицателна аномалия е отчетена в Турция, където през дълъг период от време след земетресенията, температурите бяха с 5 до 10 °C под нормалните, което затрудни допълнително спасителните операции.

Температурите в по-голямата част от България бяха по-високи от нормалното

И у нас, както и в Европа, се наблюдава нарастване на температурните разлики от юг-югозапад на север-североизток. В по-голямата част от равнинната и низинната част на страната месечната аномалия е между 1 и 3 °C, спрямо периода 1991 – 2020 г., според данни от някои станции на НИМХ, както и от стандартно разположени автоматични станции В югозападните райони средните месечни температури бяха около нормата, а по-високите части на планините са дори леко поднормени.

Аномалията на февруари 2023 г. е около средната за последните 23 години (Фиг. 5). От графиката добре личи дългата поредица месеци с по-високи средни температури от нормалното, започнала през 2013 г. и продължаваща вече 11 г. И трябва да се има предвид, че тази аномалия е според новия по-топъл 30-годишен период 1991 – 2020 г. Разбира се, трябва да споменем, че за 10-те години от 2003 до 2012 се случват седем на брой студени месеци, което също е впечатляващо.

За последните 30 години в нашата страна м. февруари се е затоплил с близо 1 °C.

Фигура 5. Отклонение на средната температура на въздуха в България за февруари 2023 г. спрямо нормата за 1991 – 2020 г. Източник: www.stringmeteo.com

Изминалият февруари беше по-топъл от нормалното. Въпреки че имаше доста студен период под нормата, който продължи около седмица (между 5-то и 12-то число), може да се каже, че този период беше единственият по-зимен за изминалата зима, като освен в планините снежна покривка се образува и на места в низините. Втората половина на месеца, обаче предложи отново високи за сезона температури, заради които аномалията на месеца отново е в червения сектор.

Станахме свидетели на втората най-топла зима в Европа

В климатологията под “зимен сезон” се разбира развитието на времето през месеците декември, януари и февруари. Т.е. средната температура за изминалата зима е изчислена за периода 01.12.2022 – 28.02.2023 г.

В Европа изминалата зима е с положителна аномалия от 1,44 °C, спрямо нормата за периода 1991 – 2020 г. Тази аномалия е около 2 пъти по-малка по стойност от най-топлата зима до момента 2019/2020 г. Тазгодишната аномалия нарежда зима 2022/23 г., като втората най-топла, заедно с 2006/07 и 2015/16 г. В регионален план почти целият континент е с по-високи температури от нормата, като сезонните температури около и под нормата са били само в Исландия, южната част на Скандинавието и Уелс във Великобритания. Най-големи повишения от нормата е имало в Югоизточна и Североизточна Европа.

Фигура 6. Отклонение на средната температура на въздуха за сезон зима 2022/23 г. спрямо нормата за 1991 – 2020 г. за Европа. Източник: C3S/ECMWF

Според предварителните данни за страната може да се каже с голяма вероятност, че

тазгодишната зима е най-топлата у нас за последните 135 г.

Видно и от Фиг. 7, стойността на аномалията за изминалата зима е много близка до тази на най-топлата зима до момента в нашата страна 2006/07 г. Няма съмнения, че тазгодишната зима е най-топлата за Южна и Източна България. На места в Северна България, както и в планините, тазгодишната зима не е най-топлата, но и при двете аномалиите са впечатляващи, защото тези стойности не са за един месец, а са за трите зимни месеца. Тук говорим за средна температура, защото по други показатели, като най-ниска измерена зимна температура и брой дни със снежна покривка 2006/07 г. остава ненадмината.

Фигура 7. Отклонение на средната температура на въздуха за сезон зима 2022/23 г. спрямо нормата за 1991 – 2020 г. за България. Източник: www.stringmeteo.com

Каква се случи с ледената покривка?

В Арктика площта с морски лед за февруари 2023 г. е с 4% по-малко от средната за периода 1991 – 2020 г. В абсолютни цифри средната площ на леда достигна 14,4 млн. км², което отрежда второ място в класацията за най-малка площ на морския лед, заедно с 2017 и 2016 г. Водач там е 2018 г. с близо 6% по-малко лед от средното. Трябва да се отбележи, че тази класация се води от 1979 г. насам, когато започва сателитно наблюдение на ледената покривка

Картата на аномалията на концентрацията на морски лед за февруари 2023 г. показва, че концентрации много под средните се наблюдават в северната част на Баренцово море, около Шпицберген и Земята на Франц Йосиф (Фиг. 8). Концентрации под средните преобладават по крайбрежието на Източна Канада, около Нюфаундленд и Нова Скотия.

Фигура 8. Отклонение в % на концентрацията с морски арктичен лед площ през февруари 2023 спрямо нормата за 1991 – 2020 г. Източник: C3S/ECMWF

В Антарктика площта на морския лед продължи да намалява с бързи темпове в синхрон с разгара на южното лято. В средни стойности площта на антарктичния морски лед е 1,1 млн. км², което е с 34% под средното за януари за периода 1991 – 2020 г.

Тазгодишният февруари се нарежда на първо място по най-малко лед в Антарктика,

задминавайки досегашния лидер 2017 г. Челното място на тазгодишния февруари идва и след първо място на януари 2023 г. Това съчетание предопредели и друг рекорд – за най-малко количество лед на дневна база, като подобрението на дневните рекорди се случва през доста от дните на февруари 2023 г.

Фигура 9. Отклонение в % на концентрацията с морски антарктичен лед площ през февруари 2023 г. спрямо нормата за 1991 – 2020 г. Източник: C3S/ECMWF

Картата на аномалията на концентрацията на морски лед за февруари 2023 г. показва почти повсеместни области на концентрации под средните (Фиг. 8), вследствие на рекордно малката площ на антарктически морски лед. Зоните със средни или над средните концентрации на морски лед са ограничени и са разположени главно в моретата на Амундсен и Уедъл.

Февруари 2023 г. беше наглед спокоен месец в метеорологично отношение, без масови екстремни прояви засягащи големи площи, но зад който се крият нови „върхове“ в климатологията. Антарктида отчита най-малко количество морски лед, Индия регистрира най-топлият февруари, а в голяма част от Алпите безснежието достигна нови измерения. Въпреки че в нашата страна февруари не се отличи с много запомнящи се единични проявления на времето, той спомогна да отбележим най-топлата зима, що се касае до средна температура за страната. И това не е случайност – от 2000 г. насам има само 6 зими с отрицателни сезонни аномалии на средната температура. Тази тенденция изисква от нас да бъдем готови за новата реалност, а дали нашата страна е готова може да научите повече от тази статия.

Автор: Симеон Матев / Климатека

Симеон Матев е автор в Климатека и доктор по климатология, защитил е докторат на тема „Съвременни изменения на климата в България“. В момента е асистент по климатология в катедра „Климатология, хидрология и геоморфология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, като основните му научни интереси са в областта на изменението на климата, дългосрочните прогнози и климатичните фактори за геоморфоложки процеси. Има богат медиен опит, бил е в екипа на „Времето“ в почти всички наши телевизии, както зад кадър, така и в ефир.

*Публикацията е част от поредица, която прави обзор на метеорологичните и климатичните условия на глобално, регионално и локално ниво. Ежемесечните публикации излизат в рамките на следващия календарен месец и са базирани на обзор на Европейската служба за изменение на климата Коперник (C3S) за предходния месец.

В публикацията са използвани материали от: