Кората на Марс, най-външният слой на планетата, е много по-дебела от земната (впрочем дори и от лунната). Това сочи най-новото проучване, което разглежда вътрешните свойства на Червената планета с помощта на данните за земетресенията, събрани от сондата InSight на NASA през последните четири години
Най-силното марсотресение бе регистрирано през 2022 г., а днес е оценено като трус с магнитуд 4,6. То изпрати сеизмични вълни през марсианската кора и дълбоко в планетата. Учените използваха тези трусове, които се разпространиха по марсианската повърхност и обиколиха планетата до три пъти, за да установят колко дебела е кората.
Резултатите сочат, че средната дебелина на кората е между 42 и 56 км. Тя е най-тънка във вътрешността на ударния басейн Изидис, където е около 10 километра. Провинцията Тарсис е мястото, където кората е най-дебела - около 90 километра, Средната дебелина на земната кора е между 21 и 27 километра. Колкото по-малко е планетарното тяло, толкова по-дебела е средно кората, но Марс има кора, по-дебела от тази на Луната, която според сеизмометрите на мисията "Аполо" е между 34 и 43 километра.
"Това означава, че марсианската кора е много по-дебела от тази на Земята или Луната", казва в изявление Дойон Ким, геофизик и старши научен сътрудник в Института по геофизика на Швейцарския федерален технологичен институт в Цюрих. "Имахме щастието да наблюдаваме това земетресение. На Земята бихме се затруднили да определим дебелината на земната кора, като използваме земетресение с магнитуда на марсианското. Въпреки че Марс е по-малък от Земята, той пренася сеизмичната енергия по-ефективно".
Вляво - топографска карта на марсианската повърхност, а вдясно - дебелината на земната кора. Източник: Научен екип на MOLA / Doyeon Kim, ETH Zurich
В работата се разглежда и марсианската дихотомия – фактът, че марсианската повърхност е разделена приблизително на две части: равнинни вулканични низини в северното полукълбо и планински плата, покрити с метеоритни кратери в южната част на планетата. Първоначално се смяташе, че плътността на земната кора е различна – нещо, което би обяснило наблюдаваните разлики. Но настоящото изследване, както и едно малко по-старо, показват, че плътността на кората е приблизително еднаква по цялата планета. Кората в южното полукълбо просто се простира на по-дълбоко.
В научния труд се съобщава и за радиоактивните материали, които нагряват вътрешността на Марс, като торий, уран и калий. Между 50 и 70 % от тези топлообразуващи елементи се намират в марсианската кора. Това би могло да обясни някои от източниците на марсотресенията, ако локалните топения продължават да се случват и днес.
Изследването предстои да бъде публикувано в Geophysical Research Letters, а предпечатната версия може да бъде прочетена тук.
Източник: IFLScience
