В малка или по-голяма степен между децата в семейството има ревност или поне конкуренция. Тя не винаги е с негативен знак. Според психолози от нея има голяма полза.
Eто защо.
Ревността провокира напредък
Ревността кара децата да надскочат собствените си възможности. Както при малките, така и при по-големите тя е стимул: от страх да не бъдат настигнати от по-малките си братя/сестри, големите развиват максимума от своя потенциал, докато малките също не отстъпват - влагат двойни усилия, за да се равнят с батковците.
Какво по-хубаво от този природен мотор на прогреса.
Тя помага за изграждането на характер и индивидуалност
Според психиатрите всяко дете добива самостоятелност и независимост, благодарение на ревността. Макар и излели от една утроба, колкото и да си приличат, братята са с различен характер. Дори като малки силно да се ревнуват, те усещат общото в себе си, и в един момент се ражда любов. Благодарение на тези чувства децата опознават сами себе си по-добре, колкото и да е трудно да решат ежедневните си конфликти на съперничество.
Съперничеството създава строги правила
Всекидневните конфронтации между братя и сестри учат малките на правила и ред, които по-късно ще са им от огромна полза в живота. На практика това е да учиш правилата на живота в реална обстановка.
Колкото и да е парадоксално, ревността кара децата по-бързо и правилно да оценяват справедливостта и равенството.
Именно ревността между братята и сестрите в едно семейство им помага по-късно лесно да установяват отношения на приятелство в училище и в живота.
Източник: parents.fr, адаптация Мона Василева / Новите родители
