Разруши у мен, всичко, което се нуждае от разруха.
Укрепи това, което се нуждае от укрепване.
Използвай ме. Твори чрез мен. Нарисувай с мен всяка капчица върху платното на живота.
Помогни ми да живея пълноценен и неповторим живот и да ходя по неутъпкани пътеки...
Покажи ми как да обичам по-дълбоко, отколкото съм смятал за възможно.
Дръж пред лицето ми всичко, от което отвръщам поглед.
Помогни ми да бъде по-смирен и спокоен и напълно да приема онова, с което все още воювам.
Ако сърцето ми е затворено и свито, покажи ми как да го открия, без да го насилвам.
Ако нещо стискам здраво, помогни ми да го пусна.
Дай ми проблеми, борби и непреодолими препятствия, ако щеш, стига те да ми донесат още по-дълбоко смирение и доверие в живота.
Помогни ми да се смея на сериозността си.
Позволи да открия хумора в тъмнината.
Разкрий ми дълбокото чувство на покой в разгара на бурята.
Не ми спестявай истината. Никога.
Нека благодарността е мой водач.
Нека прошката стане моя молитва.
Помогни ми да живея тук и сега.
Помогни ми да виждам лицето ти във всяко лице.
Позволи ми да почувствам Твоето топло присъствие в моето собствено.
Подкрепяй ме, когато съм слаб.
Дишай, когато не мога да дишам.
Позволи ми да умра жив, а не да живея мъртъв.
Амин!
Автор: Джеф Фостър
