Ефимерни конфигурации от прах и газ в близка галактика сияят на това ново изображение, направено от космическия телескоп "Джеймс Уеб" (JWST).
Обектът, известен като NGC 6822 (или Галактиката на Барднард) се намира на цели 1,6 млн. светлинни години от нас. Това е най-близката до Млечния път галактика, която не е един от неговите „спътници“. NGC 6822 е малка галактика джудже - с диаметър само 7000 светлинни години - и е с много ниско съдържание на тежки елементи, но повечето от звездите ѝ са родени през последните 5 милиарда години.
Това очевидно несъответствие на свойствата превръща Галактиката на Барнард в отлична лаборатория за изучаване на еволюцията на галактиките в ранната Вселена, когато все още не е имало много метали.
Това е така, защото всички елементи във Вселената, по-тежки от водорода и хелия, са били създадени от звезди. Тези гигантски огнени кълба разбиват атоми в ядрата си, за да образуват по-тежки елементи (чак до желязо); а когато експлодират в края на живота си или се сблъскат, екстремното насилие създава още по-тежки елементи.
Галактиката на Барнард е прекарала по-голямата част от живота си в относителна изолация, без да взаимодейства с други обекти. Това би могло да бъде една от причините за ниската ѝ металичност: преживяла е сравнително малко гравитационни смущения, които биха могли да компресират праха и газа в нея и да предизвикат образуването на звезди. Въпреки това, преди около 3-4 милиарда години, учените смятат, че се е приближила до Млечния път до такава степен, че да позволи на гравитацията на нашата по-голяма галактика да раздвижи нещата.
Само по себе си това е чудесна новина за нас. Вече разполагаме с близък обект с ниска металичност, който образува звезди, което ни дава възможност да разберем как са изглеждали галактиките в ранната Вселена.
Данните единствено от инструмента MIRI. Източник: ESA/Webb, NASA & CSA, M. Meixner
А JWST е отлична обсерватория за тази задача. MIRI - неговият инструмент за средна инфрачервена област - може да види тънкостите на инфрачервената светлина, излъчвана от газ; а инструментът за близка инфрачервена област NIRCam прави праха и газа почти невидими, което пък позволява на звездите да се откроят.
Данните от NIRCam. Източник: ESA/Webb, NASA & CSA, M. Meixner
Новото изображение на JWST съчетава изгледите на двата инструмента. Зелено-жълтите вихри са газ и прах; яркочервените и представляват области на звездообразуване; оранжевите петна са по-отдалечени галактики; а плътното поле от блестящи звезди пронизва всичко това.
Наблюденията от MIRI и NIRCam на Галактиката на Барнард, съчетани в едно изображение. Източник: ESA/Webb, NASA & CSA, M. Meixner
Проучването на тази очарователна галактика все още продължава, но се надяваме, че резултатите ще помогнат на астрономите да разберат малко повече за това как е започнало всичко във Вселената.
Междувременно можете да изтеглите новото изображение от уебсайта на ESA Webb и да си го сложите като тапет на своя десктоп.
Източник: Science Alert
