Приятелството между хлапетата е многостранен и сложен феномен. Често се съхранява за цял живот. Но понякога най-добрите приятелите, утре могат да станат заклети врагове.
Наистина, връзката между децата има своите специфични особености. Те тепърва се учат да общуват с връстниците си. А родителите ще имат нужда от търпение и внимание към тях в този период.
2-3 години
До тази възраст детето е имало комуникация основно с мама и татко, но сега е пораснало, започнало е да проявява активен интерес към връстниците си. То има спешна нужда да играе в отбор.
Най-вероятно то ходи на ясла, на градина и там, в голям екип, е по-очевидно от всякога колко много се нуждае от приятелели.
То обаче тепърва трябва да се научи да цени приятелството. Често то бързо приключва, щом мъникът види, че други деца „посягат“ на играчките му.
Не, че то е алчно. Просто в тази възраст чувството за притежание е силно изострено. Освен това малките деца все още не знаят как да се съобразяват с интересите на другите.
Ето защо, когато видите такава ситуационна кавга, не трябва да настоявате то незабавно да сподели играчките си. Необходимо е да му предложите алтернативен изход от настоящия конфликт: например да си разменят играчките.
Покажете на децата как да преговарят без изблици и сълзи, тогава с течение на времето те ще се научат да играят заедно.
6-8 години
Колкото по-голямо става детето, толкова по-сериозно се отнася към приятелството. Вече не могат да го "купят“ с бонбони.
Децата като цяло, подобно на възрастните, избират за приятели тези, с които намерят общ език. Те споделят малки тайни, разказват си за минали или предстоящи събития, дават мнението си и, разбира се, играят.
Именно играта е в основата на приятелствата на 6-8 години.
Има ситуации, когато от самото начало те се карат и родителите искат да се намесят, да защитят от несправедливостта.
Трябва ли да се намесват?
Не винаги, съветват психолозите. Понякога просто трябва да му дадете възможност да разреши конфликтната ситуация самостоятелно.
В същото време обаче дръжат под контрол: родителите трябва да са наясно с конфликта и чувствата на детето си.
Юношеството
В юношеска възраст детето се нуждае от приятел повече от всякога. За него приятел е човек, на когото може да има доверие, като самия себе си. Ето защо духовното единство с приятел е много важно за всеки тийнейджър.
Родителите, сякаш отиват на заден план: порасналото дете вече не иска да им разказва за всички преживявания и тревоги, които измъчват душата му.
Продължава на страницата на Новите родители
