Докато учените спешно призовават за изследвания на потенциалните последици за здравето от микропластмасата, която попада в телата ни, все още не разполагаме с лесен и ефективен начин за откриване и идентифициране на тези миниатюрни замърсяващи частици.

Ето защо химикът по околна среда от Колумбийския университет Найсин Циан и нейните колеги разработват нова техника за визуализация, която разкрива коварните нефтохимически фрагменти.

"Хората разработиха методи за виждане на наночастици, но не знаеха какво гледат", казва Циан и обяснява, че за разлика от старите методи за откриване, които могат да предоставят само оценка на наличните частици, новата не само разграничава отделните частици, но позволява и тяхното идентифициране.

Нанопластмасите представляват парченца пластмаса с размер, по-малък от един микрометър, които се получават като страничен ефект от много промишлени процеси, както и от разграждането на по-големи пластмасови продукти.

"Като се има предвид способността на тези нанопластмасови частици да преминават през биологичната бариера, наночастиците, въпреки привидно незначителния принос към измерването на масата, могат да играят доминираща роля по отношение на оценката на токсичността", обясняват Циан и нейният екип в своята статия.

Екипът използва двойка лазери, които могат да бъдат настроени да резонират с определени молекули - метод, наречен микроскопия със стимулирано Раманово разсейване. Това им позволява да определят химическия състав на целевите частици, като използват алгоритми за съпоставяне на бази данни с химически резонанси.

С помощта на тази техника екипът тества редица марки бутилирана вода, популярни в САЩ. В някои от пробите те забелязват до 370 000 частици на литър, като до 90 % от тях били нанопластмаси.

Това означава средно около 240 000 нанопластмасови частици във всеки литър, което е до 100 пъти повече от предишните оценки.

Най-често срещаната пластмаса, която откриват, изненадващо не е била от същия материал като бутилката, а от съединение, наречено полиамид. По ирония на съдбата то съставлява филтрите, използвани за пречистване на бутилираната вода.

PET (или полиетилентерефталат) - материалът, от който е направена пластмасовата бутилка - също е очаквано често срещан.

(Naixin Qian)

"Не е съвсем неочаквано да намерим толкова много от тези неща", обяснява Циан. "Идеята е, че колкото по-малък е мащабът, толкова повече намираме."

Предишните оценки в повечето случаи са отчитали само частици с по-голям размер, отбелязват изследователите, но те са установили, че по-малките представляват около 90 % от цялата открита пластмаса.

Въпреки че микропластмасата не е непосредствено токсична, опасенията за дългосрочните ефекти остават, тъй като тя се натрупва в различни тъкани в телата ни - от мозъка до плацентата.

Пластмасата има и лошия навик да привлича потенциално вредни стопаджии - от бактерии, устойчиви на антибиотици, до токсични молекули като забавители на горенето и фталати. А по-малките пластмасови молекули теоретично могат да ги пренесат в най-чувствителните ни тъкани.

Новата техника е в състояние директно да визуализира потенциално токсични агрегати и с помощта на повече данни за химическа идентификация да помогне и за тяхното идентифициране. Циан и колегите ѝ се надяват, че тя може да разкрие и взаимодействията между тези частици и нашите биологични тъкани.

Това изследване е публикувано в PNAS.

Източник: Science Alert