Консумацията на малки риби, които се приемат цели, намалява риска от смъртност, сочи японско проучване, цитирано от „Медикъл експрес“. Проучването е проведено от д-р Чинадзу Касахара, доцент Такаши Тамура и професор Кенджи Вакай от Висшето училище по медицина към университета в Нагоя, Япония. То подчертава потенциалните ползи за удължаване на живота от ежедневната консумация на дребна риба.

Японците обикновено ядат малки рибки като бяла риба, атлантическа мойва, японска корюшка и малки сушени сардини. Те консумират дребните риби цели, включително главата, костите и органите, които са богати на микроелементи като калций и витамин А.

„Предишни проучвания са разкрили положителния ефект при приема на риба върху здравословното състояние, включително намаляването на риска от смъртност. Малко изследвания обаче са  фокусирани върху ефекта от консумацията на дребна риба конкретно върху здравните резултати", каза водещият изследовател д-р Касахара. „Интересувах се от тази тема, защото имам навика да ям малка риба от детството си. Сега храня децата си с тези храни.“

В проучването са включени 80 802 участници (34 555 мъже и 46 247 жени) на възраст от 35 до 69 години от цялата страна.

Честотата на консумация на дребна риба от участниците е оценена с помощта на въпросник в началото на проучването. Участниците са проследявани средно около девет години. По време на периода на проследяване са регистрирани 2482 смъртни случая на хора, включени в проучването, като приблизително 60% (1495 смъртни случая) от тях са свързани с рак.

Едно от най-забележителните открития на проучването е значителното намаляване на смъртността поради всякакви причини и намаляване на рака сред жените. При жените, които ядат дребна риба между 1и 3 пъти месечно, 1 и 2 пъти седмично или 3 и повече пъти седмично, рискът от смъртност поради всякакви причини е 0,68, 0,72 и 0,69 пъти по-малък, а рискът от смърт от рак е 0,72, 0,71 и 0,64 пъти по-малък в сравнение с тези, които рядко ядат дребна риба.

Рискът от смъртност поради всякакви причини и от рак при мъжете показва тенденция, подобна на тази при жените, въпреки че тя не е статистически значима. Причините за липсата на значимост при мъжете остават неясни. 

Резултатите са публикувани в списание Public Health Nutrition.