Горещи идеи за една по-студена Земя

Други учени не се целят толкова високо и предлагат да поставим огледала на самата Земя. Естествената отражателна способност на нашата планета (т.нар. албедо) е около 30%. Т.е. 70% от слънчевите лъчи достигат до повърхността. Ако осеем пустините с отразяващи повърхности или изградим изкуствени бели острови, имитиращи отразяващия ефект на леда, бихме могли да намалим тази цифра с така необходимите ни 2%.

Трети дори са готови да използват 1900 кораба и да похарчат 9 млрд. долара, за да бомбардират облаците с капчици морска вода. Това ще ги направи по-бели, по-пухкави и по-гъсти и същевременно по-ефикасни при отразяването на слънчевите лъчи. Дали това обаче няма да обвие Земята в един голям бял пашкул?

Може би единствено употребата на светлите,

„студени” покриви

би била най-безопасна при овладяване на слънчевата радиация. Стига материалите, от които са направени, не само да отразяват енергията на Слънцето, но и да излъчват инфрачервена радиация, която не се абсорбира от парниковите газове и съответно охлажда планетата. Факт е, че приблизително 90% от покривите на сградите в целия свят са най-обикновени и тъмни. При слънчеви дни тяхната температура достига от 66 до 88 °C. Студените покриви от своя страна биха могли не само да контролират радиацията, но и да намалят необходимостта от любимите ни климатици, които отделят въглеродни емисии и правят проблема с глобалното затопляне още по-сериозен, тъй като помещенията под подобна повърхност са обикновено с около 5 °C по-хладни.

За съжаление нито една от тези идеи – атмосферното засяване, огледалата в Космоса, студените покриви и по-гъстите и бели облаци – няма да допринесе кой знае колко за намаляването на нивото на въглеродния двуокис. Докато емисиите са постоянни, атмосферата ще се пълни с все повече парникови газове. Блокирането на Слънцето няма да спре натрупването. Представете си например, че тежите 100 кг и искате да отслабнете. Но ви мързи и в никакъв случай нямате намерение да се откажете от 20-те шоколада на ден. Ако сложите корсет, видимо ще изглеждате по-фини. Но все още ще си тежите 100 кг и дори ще ставате все по-тежки и по тежки заради сладкото, което не спирате да поглъщате. Махнете ли корсета – коремът веднага ще изскочи.

Същото важи и за натрупаните парникови газове. Затова голяма част от учените атакуват в сърцето на проблема, опитвайки се да „изсмучат” въглеродния двуокис от атмосферата.

Създаването на океан от водорасли

е олицетворение на този стремеж. Всеизвестен факт е, че тази морска растителност (както и други фитопланктони) улавя големи количества CO2. При това не по-малко зле от дърветата и от останалата наземна растителност. Техният растеж и развитие обаче са ограничени от липсата на някои основни хранителни вещества. Според Ричард Лампит от Националния океанографски център в Саутхемптън този процес би могъл да бъде стимулиран по изкуствен път, като се добавят желязо или нитрати във водата. По този начин много повече водорасли ще поемат въглеродния двуокис, а когато умрат, ще го отнесат със себе си на дъното на океана.