Горещи идеи за една по-студена Земя
Уви – последствията от тази идея също може да са ужасни. Според Алън Робок от университета „Рутгърс”, когато едно мъртво водорасло се разгражда, то би могло да започне да отделя и метан – парников газ, който е с 20 пъти по-силно въздействие от въглеродния двуокис.
Някои изследователи пък, като Дейвид Кийт от Университета в Калгари, се надяват да улавят CO2 с помощта на големи сгради, снабдени с мощни вентилатори. Други се стремят към създаването на изкуствени дървета, които не само да поглъщат емисиите, но и да отразяват слънчевата светлина. Къде обаче ще изхвърлим вече „пленения” въглероден двуокис? Едно от най-елегантните решения е – под земята. Технологията за подобно нещо съществува отдавна и често се прилага от петролните магнати в случаи, когато искат да изцедят и последната капчица петрол. С други думи, ако CO2 бъде вкаран достатъчно дълбоко и на подходящото място, той ще си остане завинаги там.
Никой не може да отрече –
човечеството попадна в страхотна бъркотия –
замърсяване, глобално затопляне, изчерпване на природните ресурси, дупка в озоновия слой. Колко време ще издържим по този начин? Ако стоим със скръстени ръце, Северният ледовит океан най-вероятно ще се нарича просто „северен”. Трябва да направим нещо в най-скоро време. Но е стряскащо дори само да си помислим какво ще се случи, ако станем толкова отчаяни, че се наложи да прибегнем до геоинженерството и нещо ужасно се обърка. „Колкото по-мащабно е начинанието, толкова по-рисково е то за околната среда”, споделя Робърт Джаксън, директор на Центъра за глобална промяна към Университета в Дюк. Глобалните промени на естествените цикли на Земята съдържат в себе си твърде много неизвестни, а нашето знание за тях все още е малко.
Не трябва да забравяме, че технологията, която може да направи небето ни жълтеникаво-червено и да охлади Земята, връщайки я в прединдустриалната епоха, съществува. Стига да искаме, можем да го направим. Дори ще ни излезе по-евтино от повечето „решения” на проблема. Да вземем например атмосферното засяване. Според Крутцен ще трябва да похарчим между 25 и 50 млрд. долара, за да изстреляме толкова количество сяра, колкото ще е необходимо, за да охлади планетата за две години. А намаляването на въглеродните емисии по старомодния начин ще струва по около $1 трлн. годишно.
„Страшно е, защото реално може да бъде направено - отбелязва Пиерумбер за “лечението със сяра”. - И е все едно да пиеш аспирин против рак.”
Владимир Тодоров
![Gallery](https://www.obekti.bg/sites/default/files/styles/article_gallery/public/gallery/shutterstock_130539758.jpg?itok=Dnh9fWZl)
Геополитическите усложнения, които геоинженерството поражда, са не по-малко важни или проблемни. При какви обстоятелства и кой ще реши да осъществи подобен глобален проект като атмосферното засяване например? Дали всяка държава ще определя това сама за себе си? Какво ще стане, ако една страна приложи геоинженерство, което има положителен ефект върху нейните жители, но същевременно - отрицателен за тези на съседните държави? Дали не трябва да се създаде международна организация, която да контролира геоинженерството? Ако да – как точно ще бъде установена и по какъв начин ще налага своите решения? Все още никой не е отговорил напълно на тези въпроси.
Снимка: Shutterstock