Кислородът е необходимост, а не въпрос на избор за повечето живи организми на Земята. Вследствие на глобалното затопляне обаче този елемент изчезва изключително бързо от сладководните езера и това излага на риск водните организми и екосистеми.
Изследователи анализираха проби и измервания, взети от 393 езера в райони с умерен климат в периода 1941-ва до 2017-та, и откриха, че спадът на кислорода както на повърхността, така и в дълбоководните хабитати, е широкоразпространен.
Тази промяна в нивата на кислорода оказва доминообразен ефект – от биохимията на водата до здравето на човешките популации, които може да разчитат на езерата. Това би могло да доведе и до увеличение на парниковите газове от водните бактерии, произвеждащи метан.
„Всяка комплексна форма на живот разчита на кислорода – казва биологът Кевин Роус от политехническия институт „Ранселар“ – Това е поддържащата система за водните хранителни мрежи. И когато започнеш да губиш кислород, можеш да започнеш да губиш и видове.“
„Езерата губят кислорода 2,75 – 9,3 пъти по-бързо от океаните – това е спад, който ще окаже въздействия из цялата екосистема.“
След като анализират над 45 000 профила на водни температури и разтворен кислород, учените откриват, че разтвореният кислород по повърхността на водата през последните четири десетилетия е спаднал средно с 5,5 процента. Всичко това се свежда до проста физика – все по-топлият въздух нагорещява горните пластове на езерата и пречи на газовете да се разтварят в по-топлата вода.
Средният спад от 18,6 процента в разтворения кислород в дълбоководните части на езерата пък има друго обяснение. Тук температурите не са се променили. Отделните пластове на водата обаче се смесват далеч по-малко, тъй като повърхностния остава по-топъл за по-дълго. Тази стратификация (напластяване) се наблюдава и в океаните
В около една четвърт от пробите учените откриват покачване и в температурите, и в нивата на кислород. Най-вероятното обяснение за това е, че в тези езера преобладават цианобактерии, които освобождават кислород като вторичен продукт на фотосинтезата и които се хранят с оттоци от питателни вещества от фермите и градските области в района.
Езерата съставляват около 3 до 4 процента от незаледената повърхност на Земята. Въпреки това те са припознати като особено богати екосистеми, които предоставят дом и жизненоважни ресурси на безброй видове (включително хора). Спадът на кислорода в тях застрашава не само обитателите на езерата, но и тамошните биоразнообразни системи и техните хранителни мрежи като цяло.
Нещо повече – намаляването на нивата на кислорода позволява на множество видове бактерии, произвеждащи метан, да се нанасят в езерата. Вследствие на това тези водни басейни започват да отделят повече парникови газове и съответно – засилват ефекта на глобалното затопляне и цикълът продължава.
Ситуацията изглежда по-тежка и от тази с океаните на нашата планета, а учените са на мнение, че това е само началото и загубата на кислород в езерата ще се увеличи. Единственото положително нещо в случая е, че ако разполагаме с повече данни и информация за сериозността на проблема, ще можем да предприемем по-ефективни мерки за преодоляването му.
Изследването е публикувано в Nature.
