Лукс или необходимост е градското земеделие в 21-ви век?

Как градовете могат да спомогнат за установяване на по-устойчиви хранителни системи във времена на здравни, икономически и климатични кризи?

Градското земеделие е концепция, която създава заетост, укрепва социалните връзки, изгражда устойчивост и адаптивност към изменението на климата и подобрява биоразнообразието, позволявайки на природата да се върне обратно в урбанизираната среда и да я направи по-здравословна и зелена. Формите, които то приема са много и разнообразни – от вертикални и споделени градини през оранжерии, продукция в транспортни контейнери и аквапоник системи до градско пчеларство.

До 2050 г. се очаква световното население да нарасне до 9,7 милиарда души и изхранването му ще бъде едно от предизвикателствата на нашето време. Поради интензивното индустриално развитие и урбанизация всеки ден губим обработваеми земи. През 2015 г. учените съобщават, че земята е загубила 1/3 от обработваемите си земи за последните 40 г. Мнозина смятат, че едно от решенията да се изхранят жителите на градовете е градското земеделие.

Градското и крайградскoто селско и горско стопанство (Urban and Peri-urban Agriculture and Forestry – UPAF) се дефинира като грижа за дървета и други селскостопански продукти (билки, саксийни растения, фураж) и животновъдство (вкл. рибовъдство) в рамките на града (вътреградско земеделие) или в покрайнините на градовете (крайградско земеделие).

Макар че животът в градовете и селскостопанската дейност изглеждат като два напълно несъвместими свята, все по-често ставаме свидетели на инициативи и проекти за възраждане на градското земеделие. 

Въпреки тези тенденции, градското и крайградското земеделие сами трудно могат да произведат достатъчно храна за изхранването на населението и в най-добрия случай ще допринесат за няколко процента от световното производство. 

Ролята на градското земеделие в действителност не е основно за постигане на хранителна независимост, а по-скоро за подпомагане на гражданите да се хранят по по-различен начин. „Различно“ означава с качествена продукция, която се транспортира на къси разстояния, като дава възможност производители и потребители да са по-близо един до друг. Това е един по-устойчив модел, с възможно най-малък въглероден отпечатък. Той представлява процес, който помага градовете да възродят вековната си и пряка връзка с храната, за която свидетелстват комунални градини, кланици и други предприятия в малки и големи градове от близкото минало. 

Симбиотичната връзка между града и препитанието 

е била разрушена чрез деградация и асфалтиране на почвата, по-голяма плътност на застрояване и повишаване на цените на земята. Началото на 21-ви век обаче настъпва с подновен интерес към градското земеделие. 

Но какво могат да предложат градовете на земеделието? Близост до крайния потребител, високи концентрации на CO₂, които ускоряват растежа на растенията,  достъп до неизползвани ресурси като свободни площи – особено покриви; отпадна топлина, с 2 до 3 градуса по-топла от околната среда, битови отпадъци; оттичаща вода и т.н. са едни от основните ѝ характеристики. Градското земеделие би могло да използва всички тези обикновено неизползвани ресурси. Ето защо то играе толкова важна роля в кръговата икономика. 

Това, което прави този тип земеделие интересен, е разнообразието от форми, които приема. Може да бъде на открито или на закрито, в защитени и контролирани среди;  може да бъде хоризонтално, като обществените градини на Сао Пауло, или вертикално като в Ню Йорк. Може да е ръчно организирано, като в Адис Абеба в Етиопия или роботизирано и автоматизирано като в селскостопанските фабрики в Япония. Може да използва прости техники и методи като на нашите предци или най-нови технологии за оптимизация на добивите и минимизиране на вложените средства. Негов вдъхновител могат да бъдат както конвенционалното земеделие, така и  хидропониката, пермакултурата и други модели на производство.

Все по-голяма роля се приписва на градовете за утвърждаване на по-устойчиви хранителни системи, които са в състояние да издържат и да се възстановят от кризите, независимо дали са природни бедствия като засушавания, бури и наводнения или социално-икономически шокове.

Една устойчива хранителна система има някои от следните характеристики:

• диверсифицирани вериги за снабдяване с храни, които използват различни подходи на производството и разпространение без да са зависими от един източник;
• използване на отпадъци (отпадъчни води, хранителни и органични отпадъци) за производство на продукцията;
• способност за създаване на синергии като например улесняване на достъпа до здравословна храна и откриване на нови работни места едновременно;
• ориентирана е към хората и има приобщаващ характер – потребителите са и производители и са в центъра на хранителната система;
• допринася за намаляване на емисиите на парникови газове и е важна локална стратегия за адаптиране към изменението на климата и смекчаването на последиците от него;
• подпомага ефективно управлението на пространството и допринася за възстановяване на почвата.

Екологични и социални аспекти на градското и крайградското земеделие 

Градскoто и крайградскo cелско и горско стопанство се характеризират с намаляване на „хранителните километри“ чрез производство на прясна храна в близост до градски пазари и крайния потребител, като същевременно се свежда до минимум използването на химични торове и консумацията на енергия чрез повторно използване и компостиране на градски органични отпадъци. Това намалява ефекта на градския топлинен остров чрез увеличаване повърхността на зелените площи и способства за улавянето на въглерод (чрез засаждане на градски гори). 

Друг положителен екологичен аспект е поддържането на ниско разположените зони, свободни от застрояване и бетониране, така че дъждовната вода може да се поеме от почвата и наводненията имат по-малко въздействие. Това допринася за ефективното повторно използване на органични отпадъци и отпадъчни води, като по този начин намалява емисиите на метан от отпадъчните депа и щади прясната вода. 

Социалните аспекти включват интеграция на уязвими групи като крайно бедни жители, които чрез заетостта си в градското земеделие намират разнообразни възможностите за доход, създавайки „зелени работни места“, които са един своеобразен спасителен пояс, особено във времена на икономически и здравни кризи. 

По време на пандемията от Covid-19 и последвалите локдауни се наблюдава засилен обществен интерес към отглеждането на плодове и зеленчуци у дома. Семената на ентусиазма за домашно отглежданата храна може да са били посяти, но поддържането им е от съществено значение. Интересен факт обаче е, че едно на всеки осем домакинства в Обединеното кралство няма достъп до градина. За щастие, възможностите за градско земеделие се простират отвъд традиционната представа за градина. Покриви, стени и дори подземни пространства, като изоставени тунели и убежища за въздушни нападения предлагат редица възможности за разширяване на производството на храни в градовете, като същевременно творчески преустройват градската среда.

Докато урбанизацията се счита за една от най-големите заплахи за биоразнообразието, то отглеждането на храна в градовете допринася за процъфтяването на дивата флора и фауна, като защитава техните местообитания. Едно скорошно проучване установява, че комуналните градини и парцели действат като магнит за опрашващи насекоми, тъй като са склонни да съдържат разнообразни видове плодни и местни растения. 

„Ядливите” градини на покривите и по стените на сградите също могат да осигурят естествено охлаждане и да спомогнат за намаляване на замърсяването на въздуха. 

Ако са проектирани и приложени правилно, обществените градини могат да са от съществена полза за биоразнообразието. Един от съветите на експерти по биоразнообразие е, че не само пустите пространства трябва да бъдат превърнати в зелени и продуктивни парцели, но също така е важно те да са свързани, за да могат различни диви видове да се придвижват по-лесно между тях. Каналите и велоалеите могат да действат като коридори за диви животни. Доказано е, че зелените мостове помагат на дивите видове да пресичат оживени пътища – може би подобни мостове биха могли да свържат градините на покривите на различни сгради.

Примери за градско земеделие

Примерите за градско земеделие са многобройни, но едни от най-разпространените и практикувани са описани по-долу:

Градини на Шребер и споделени зеленчукови градини

Една от причините за големите социални промени в Европа през 19 век са урбанизацията и индустриализацията. Много хора се отказват от селския начин на живот и се насочват към бързоразвиващите се градове, където намират работа в заводи и фабрики. Условията на живот на нископлатените работници обаче са тежки, а недохранването и нездравословните навици се отразяват негативно върху физическото и психическото здраве на хората. За да се противодейства на тази тенденция, на много места са стартирани инициативи за изграждане на градинки, по-известни в немскоговорящите страни като „Schrebergärten“ или градини на Шребер. Първото градско градинарско дружество е основано през 1864 г. от директора на училището в Лайпциг Ернст Хаусшилд. Името на тези малки парцели/градинки е дадено в чест на лекаря и педагог Даниел Готлоб Мориц Шребер (1808 – 1861), който в своите трудове се занимава с детското здраве и последиците от градския живот в началото на индустриализацията. Една от най-важните задачи на тези градинарски дружества в миналото е била образователна и възпитателна –  а именно да се даде възможност на деца и младежи в градовете да играят на открито и в същото време да се образоват родителите им по различни здравни въпроси. За целта е наета голяма поляна, където са изградени градинки за игра на децата, които впоследствие се превръщат в семейни градинарски парцели. 

В момента в Германия има над 900 000 такива малки градини с площ от около 40 000 хектара. Според изчисления на Федералната асоциация на немските градинари около 5 милиона души практикуват градинарство под такава форма.  

У нас добрите примери също не липсват. През 2019 г. Сдружение “Горичка” с помощта на доброволци от Инициативата за развитие на градско земеделие в София създава демонстрационна градска зеленчукова градина, която носи името Споделена зеленчукова градина 1. Градината се намира на ул. “Тодор Кожухаров” № 35, на място, което преди това дълго е използвано като нерегламентиран паркинг. Днес градината е истински зелен остров в бетонния пейзаж на район “Студентски”. 

През 2021 г. се реализира и проектът „Екоцентрична образователна градина О’беля’ 2021“, осъществен от Фондация ЕкоЦентрик, с финансовата подкрепа на Германската фондация за околна среда (DBU), Национална кампания „Достъп до добра храна“ и Порталът на Вкусните образователни градинки.  

В големите градове често липсват терени и парцели, подходящи за целите на градското градинарство, но имено така се раждат идеите за друг тип оползотворяване на пространството. Една от тези концепции са вертикалните градини.

Вертикални градини

Вертикалното земеделие е метод за производство на храна, при който вместо да се отглеждат зеленчуци и плодове на едно ниво, като например на полето или в оранжерия, се преустроени складове, транспортни контейнери или високи сгради. При него се използва по-рядко почвен субстрат и по-често друг вид медиум като например торфен мъх, кокосови люспи или подобни непочвени среди. 

Основната цел на вертикалното земеделие е производството на повече храна на квадратен метър. За да се постигне тази цел, културите се обособяват в няколко слоя един над друг, а комбинацията от естествена и изкуствена светлина се използва за поддържане на идеалното ниво на осветеност в помещението на отглеждане. Вертикалният метод на земеделие изразходва по-малко енергия в сравнение с конвенционалните практики, използвайки 95% по-малко вода, необходима за нормално отглеждане.

Други основни плюсове на вертикалното земеделие са: 

- Повишено и целогодишно производство на култури: Вертикалното земеделие не се влияе от неблагоприятни метеорологични условия за разлика от полевите култури, които могат да бъдат засегнати от природни бедствия като проливни дъждове, циклони, наводнения или тежки засушавания – събития, които стават все по-чести в резултат на климатичните промени. По-малко вероятно е вертикалните ферми на закрито  да усетят тежестта на неблагоприятния климат, което дава по-голяма сигурност за реколтата през цялата година.

- Повишено производство на биологични продукти: Тъй като културите се произвеждат в добре контролирана, закрита среда, без използване на пестициди, вертикалното земеделие ни позволява да отглеждаме по методи, близки до органичното земеделие.

- Безопасно за човека и околната среда: Вертикалното земеделие на закрито може значително да намали професионалните опасности, свързани с традиционното земеделие. Фермерите не са изложени на опасности, свързани с тежко земеделско оборудване, болести като малария, отровни химикали и т.н. Тъй като не безпокои дивите животни и други растителни видове, то е и от полза за запазване на биоразнообразието.

Вертикалното земеделие обаче има както плюсове, така и минуси. Някои от ограниченията, свързани с този метод, са:

- Няма установени универсални практики и икономическа сигурност. Финансовата ситуация обаче се променя, тъй като индустрията узрява и технологиите се подобряват. Например базираната в Ню Джърси стартираща компания за закрито земеделие Bowery обявява през декември 2018 г., че е събрала 90 милиона долара ново финансиране. През 2017 г. Plenty, вертикален производител от Западното крайбрежие, обявява инвестиция от 200 милиона долара от Softbank.

- Трудности с опрашването: Вертикалното земеделие се извършва в контролирана среда, без наличие на насекоми. Процесът на опрашване трябва да се извършва ръчно, което ще бъде трудоемко и скъпо.

- Разходи за труд: Те могат да бъдат доста високи поради концентрацията на предприятията в градските центрове, където заплатите са по-високи, както и необходимостта от по-квалифицирана работна ръка. Автоматизацията във вертикалните ферми обаче може да доведе до необходимостта от по-малко работници. 

- Твърде голяма зависимост от технологиите: Разработването на по-добри технологии винаги може да повиши ефективността и да намали разходите, но като цяло вертикалното земеделие е изключително зависимо от различни технологии за осветление, поддържане на температура и влажност. Загубата на мощност само за един ден може да се окаже много скъпа за една вертикална ферма. Мнозина смятат, че технологиите, които се използват днес, не са узрели за масово налагане на пазара.

У нас през октомври 2021 г. стартира инициативата „Направи си сам – комплект за вертикална градина“ на Асоциация за развитие на София, Зелена София и Фондация „Приложни изследвания и комуникации“, а целта е насърчаване на градското земеделие. Събитията се състоят в рамките на проект CityZen, финансиран по програма ИНТЕРРЕГ Европа и съфинансиран от ЕФРР на ЕС.

Четири прототипа на вертикални градини бяха поставени пилотно на няколко специално подбрани места – „София Тех Парк“ АД, сградата на Столичната община, сградата на Централния кооперативен съюз, в SofiaLab на Асоциация за развитие на София, както и в общите пространства на жилищен блок. Целта е да се тества функционалността и устойчивостта им в избраните локации, както и ефекта върху работещи и живущи, след което да се публикува ръководство „Направи си сам вертикална градина“. 

Отглеждане на продукция в карго контейнери

Ако времето навън не е благоприятно за отглеждане на растения или дори ако е необходима по-стабилна среда без вредители или външни смущения, фермите в карго (транспортни) контейнери са един интересен вариант. Те не заемат много място и могат да бъдат поставени почти навсякъде, дори и на паркинг. В тях обикновено се монтират специални системи за осветление, климатичен контрол, напояване, както и други фактори за създаване на перфектна среда за отглеждане на културите. Стелажи с рафтове могат да бъдат монтирани, за да се увеличи максимално вътрешното вертикалното пространство. Най-често в тях се отглеждат гъби, микро растения като кълнове или листни зеленчуци, тъй като тези култури не заемат много място.