Лукс или необходимост е градското земеделие в 21-ви век?

Ферми на покрива

При този метод са възможни повдигнати лехи и дори оранжерии, както и гледане на животни като кокошки, които обитават покривите на сградите. Всичко зависи от местните закони и правила, с които трябва да се съобразят градските фермери.

Почвата може да тежи хиляди килограми, така че трябва да се гарантира от специалисти, че покривът може да издържи такава допълнителна тежест. Създаването или демонтирането на ферма на покрива може да бъде трудоемко, тъй като абсолютно всяка част от нея трябва постепенно да се качва на покрива с помощта на асансьор или стълби.

През пролетта на 2020 г., най-голямата градска ферма върху покрив на сграда в света беше открита в Париж. Новосъздадената ферма носи името NU-Paris – NU, което означава Nature Urbaine – и е създадена от френската компания Agripolis заедно със собственика на експо парка Porte de Versailles, Viparis, и с подкрепата на град Париж.

NU-Paris е перфектен пример за това, което се нарича „agritecture“, неологизъм, който описва набор от архитектурни дизайнерски решения и иновативни земеделски техники. Към днешна дата (юли 2021 г.) около 1/3 от планираната площ за отглеждане е напълно завършена и може да произведе до 1000 кг органична прясна продукция дневно, благодарение на труда на 20 души, работещи във фермата.

Повечето растения се отглеждат в повдигнати дървени контейнери, хоризонтални хидропонни лехи или във вертикални аеропонни „колони“ (без почва или други среди за растеж) и се поливат от затворена напоителна система. Тези решения, от една страна, намаляват структурните натоварвания върху конструкцията на павилиона, които биха били резултат от тежки почвени слоеве, и, от друга страна, минимизират консумацията на вода и необходимостта от системи за контрол на вредителите. В момента в NU-Paris се отглеждат около 30 вида зеленчуци, билки и плодове, включително домати, сладки пиперки, лук, марули, спанак, манголд, моркови, краставици, зелен фасул, репички, тиквички, тикви, босилек, мента, градински чай, ягоди и малини. Фермата на покрива произвежда и конфитюри и сосове в сътрудничество с благотворителна организация за облекчаване на безработицата, и организира образователни семинари и събития. Продукцията от фермата се продава главно на парижки ресторанти и само малка част е за директна продажба на частни клиенти. Въпреки това местните жители могат да наемат лехи, където сами да инсталират и управляват малки зеленчукови парцели. В момента са налични 137 частни парцели с обща обработваема площ от 250 кв.м.

Градски ферми за микрорастения

Микрорастенията или пониците (microgreens) са изключително наситени на хранителни вещества млади растения (7 до 15 дни), чиято концентрация на витамини и минерали е от 4 до 40 пъти по-висока от тази на вече развитите растения. Те съдържат множество витамини, аминокиселини, бета-каротини и имат доказано благотворно влияние върху някои болестни състояния. Високото съдържание на суфорафан в микрорастенията от броколи, например, има положителен ефект върху пациенти с рак на гърдата и на простатата, защото се потиска развитието на ракови клетки или се предотвратява появата на нови такива.

Бейби растенията се отличават и с много по-наситен вкус, като по-голямата част от тях имат вкусовите характеристики на вече порасналото растение. Така например репичката и горчицата са леко пикантни, слънчогледът има леко сладък и ядков привкус, а червеното цвекло е досущ като развитото възрастно растение – с вкус на земя и почва.

На практика почти всеки зеленчук, билка и подправка могат да се отглеждат под формата на микрорастение. Някои видове обаче не са подходящи за отглеждане, защото в толкова начален стадий на развитие не се отличават с добри вкусови качества или нямат добър търговски вид.

В България такава ферма за микрорастения съществува още от 2015 г. (https://microgreens.bg) В нея микрорастенията виреят в почва, богата на хранителни вещества, в контролирана среда с циркулация на въздуха, постоянна температура и влажност. Във фермата не се използват торове, пестициди или хербициди, а към момента се отглеждат над 40 вида микрорастения целогодишно.

Аквапоника

В типичната аквапоник система водата преминава от резервоар с аквакултура, която отделя отпадъчни продукти като урина и екскременти в система с чакъл, в която се отглеждат растения хидропонично, без почва. Естествените бактерии в тази система разграждат рибните екскременти, превръщайки амоняка, който е токсичен за рибите, в нитрати, които хранят растенията. Това са бактериите Nitrosomonas sp., които преработват амоняка в нитрит, а бактериите Nitrobacter sp., нитрита в нитрат. Водата на рибите напоява и наторява растението, растенията пречистват водата и след това водата се рециклира обратно в аквариума, създавайки затворена система.

Рибите в аквариума могат да бъдат декоративни или годни за консумация (тилапия, сом, едроуст бас, златни рибки и други видове), което потенциално добавя още едно ниво на хранителна производителност към градината. Системите за аквапоника са лесни за поддръжка и изискват само малки количества вода за попълване на загубата от изпаряване. (Аквапониката използва до 90% по-малко вода, отколкото почвените методи на земеделие.)

Как функционира една аквапоник система, модифицирана графика от https://www.researchgate.net/figure/Work-principle-of-an-aquaponics-system-Aquaponics-Plans-2009_fig1_289367876

За разлика от съвременните хидропонни ферми, които хранят растенията редовно със синтетични торове, аквапониката ни връща към ранните методи на отглеждане, разработени в Азия и Южна Америка, които съчетават аквакултурата (или рибовъдството) със земеделието. В тази естествена екосистема рибите ядат водна леща или насекоми, а техните екскременти захранват растенията, които пък филтрират водата за рибите.

Градско пчеларство

В градовете съществуват достатъчно източници на нектар като плодни и цъфтящи дървета — хиляди липи, кестени и акации, от които пчелите правят своя мед. Същевременно разнообразието на растения в градовете е много по-голямо от това на полето, където се отглеждат предимно монокултури от рапица, слънчоглед и други. Балконните растения като бегонии или петунии, например могат дори да придадат на градския мед екзотична нотка. За разлика от пчеларите извън града обаче, градските им колеги не могат да произведат чист едносортов мед, а медът от града съдържа букет от различни източници.

Когато се говори за градско пчеларство често се задава въпросът за качеството на градския мед. Лабораторни изследвания потвърждават, че той по нищо не отстъпва на този, произведен извън населените места. Медът по презумпция е една от най-чистите храни. Пчелите смучат нектар от току-що цъфнали цветчета и следователно растението почти няма време да абсорбира замърсителите от въздуха. Жужащите насекоми имат и много ефективна филтърна система, така че в меда остават само пренебрежимо малки количества замърсители. В града няма широко разпространено използване на пестициди и следователно няма остатъчни съединения на тези химикали. Преди няколко години например, в някои партиди мед от рапица бяха открити остатъци от фунгицида Cantus и инсектицида Biscaya. Едно мащабно изследване на градския мед в Хамбург показва, че в него не могат да бъдат открити никакви остатъци от 300 тествани пестицида. Тежките метали, които се откриват в други храни, са много под допустимите граници на концентрация. Дори и най-малките следи от PAHs (отработени газове от автомобили, промишлени предприятия и електроцентрали) далеч не надвишават допустимите гранични стойности в градския мед.

У нас още преди няколко години един от известните софийски хотели инсталира на покрива си няколко пчелни кошера, като стана първият български хотел, предлагащ на гостите си мед собствено производство. Това се случи наскоро и на една от терасите на НДК.

В заключение, може да се направи изводът, че в големите градове в Америка и Западна Европа градското земеделие заема важна роля както сред гражданите, така и сред местните власти, заради множеството ползи от него за местните общности, за природата и за климата. В градовете и крайградските райони в България, и особено в столицата, се наблюдава голямо разнообразие от земеделски практики, но те не са залегнали като фактор за устойчиво развитие на градската среда в нито една общинска стратегия или програма за развитие. В допълнение, правната рамка, регулираща поземлените отношения и земеделските дейности в градските райони, не е адаптирана към нуждите на съвременните градски практики. Един от основните елементи за успеха на градското земеделие у нас е ангажираността и съвместната работа на всички заинтересовани страни – граждани, общини и неправителствени организации.

Автор: Радина Калдамукова / Климатека

Радина Калдамукова е част от авторския екип на Климатека, тя е магистър по геоекология от университета в град Тюбинген, Германия. Участник в програмата за експерти в областта на климатичните промени „Pioneers into practice“, организирана от най-голямото публично-частно партньорство в Европа в сферата на климата – Climate-KIC. Има интереси в областта на агроекологията и иновациите в земеделието, аквапониката, устойчивото използване на природните ресурси, почвознанието, палеоклиматологията и запазването на видовото разнообразие. Ентусиаст-градинар и привърженик на биоземеделието.

В публикацията са използвани материали от: