Морски топлинни вълни обхващат океанското дъно около Северна Америка
Топлинни вълни, които се разгръщат на дъното на океана, могат да бъдат по-интензивни и по-продължителни от тези на морската повърхност, установи изследване, цитирано от Ройтерс.
Екип от учени от Националното управление по изследване на океаните и атмосферата (НОАА) на САЩ са извършили първата оценка на морските топлинни вълни по континенталните шелфове на Северна Америка. Те са установили, че дънните топлинни вълни са с 0,5 до 3 градуса по Целзий по-топли от нормалните водни температури и могат да продължат повече от шест месеца - много по-дълго от топлинните вълни на повърхността, пише БТА. „Ние просто не разполагаме с достатъчно инструменти по дъното на континенталните шелфове на океана“, казва съавторът на изследването Дилън Амая, климатолог от НОАА, и добавя: „Океанът е нещо мощно, той унищожава инструментите, които сме държали във водата твърде дълго време“. Повърхностните топлинни вълни се регистрират от спътниците и те могат да доведат до огромни цъфтежи на водорасли. Никой обаче не подозира за дънните морски топлинни вълни, докато не се появят последиците от тях, засягащи дънни видове като омари и раци, които са обект на промишлен риболов, казва Амая.
При изследването, публикувано в списание „Нейчър къмюникейшънс“, са използвани компютърни модели на океана, за да се анализират топлинните вълни на морското дъно. Учените установиха, че понякога морската топлинна вълна може да засегне едновременно повърхността и дъното на океана, докато топлинните вълни на дъното на океана могат да се появяват и самостоятелно. Океанът е абсорбирал около 90 % от излишната топлина от глобалното затопляне, като средната му температура се е увеличила с около 0,9 градуса по Целзий през последното столетие. Морските топлинни вълни са зачестили с около 50% през последното десетилетие. „Все още не е ясно е дали изменението на климата влияе толкова силно на дънните топлинни вълни, колкото на повърхностните“, казва Амая.
Предишни дънни морски топлинни вълни са унищожили популации от тихоокеанска треска (Gadus macrocephalus) и снежен рак (Chionoecetes opilio). „Популацията на тихоокеанска треска в Аляския залив е намаляла със 75% след голямата морска гореща вълна през 2015 г.“, казва Майкъл Якокс от Югозападния научен център по рибарство на НОАА. По думите му по-топлата вода увеличава енергийните нужди на видовете, като същевременно намалява количеството на плячката им, което води до забавяне на цикъла им на възпроизвеждане.