Има нещо неустоимо вълнуващо в историите за оцеляване в дивата природа. Неслучайно предавания като „Сървайвър“ и „Оцеляване на предела“ са толкова популярни.
Но оцеляването в суровите условия на природата не е проста работа и повечето уроци не могат да се научат от телевизията. В действителност някои от „съветите за оцеляване“, които сме чували през годините са не просто неверни, а опасно погрешни.
Ето някои митове, на които не трябва да разчитате, ако излетът на открито прерастне в бедствена ситуация.
Мит 1. При ухапване от змия, трябва да изсмучете отровата
Факт: Ако ухапването е отровно, отровата веднага навлиза в кръвния поток. Поставянето на вашата уста върху ухапаното място само вкарва допълнителни бактерии в раната – да не говорим за опасността отровата да попадне в устата и хранопровода ви.
Ако някой бъде ухапан, стремете се да запази сърдечната си честота ниска, да държи крайника под нивото на сърцето, докато по най-бързия начин бъде транспортиран в болница.
Мит 2. Винаги се правете на умрели, когато ви нападне мечка
Факт: Ако сте в гората и видите мечка, общият съвет е тихо да отстъпвате към по-безопасно място. Ако е във вашия двор или къмпинг, силният шум и представата за по-голям противник ще я накара да избяга.
Но в случай на реална атака, вашата реакция и стратегия зависи от мечката и типа нападение. Не се правете на умрели, ако ви нападне мечка – винаги се отбранявайте.
В повечето случаи мечката напада, за да защити себе си или мечетата си. В подобни моменти тя ще ви предупреди от разстояние, като вдига шум и дава вид, че ще връхлети.
Отдръпнете се от защитното нападение бавно. Ако мечката осъществи контакт, направете се на умрели, лежейки по корем и покривайки с ръце врата си.
Но редките случаи на хищническо нападение, което идва без предупреждение (или ако изглежда, че мечката ви дебне), борете се за живота си.
