Земята не е статична, непроменяща топка скала. Ежедневното ви възприемане на повърхността, на която стоите, може да ви внушава обратното, но нашата планета е постоянно променяща се, формоизменяща се сфера от кора, плаваща около разтопена сфера от мантия и метали.
За да илюстрират това по един красив начин, учените подготвят 1-минутно видео, което показва движението на тектоничните граници и границите на плочите на Земята през последните 1,8 милиарда години (едва 40 % от нейната история).
То е резултат от ново изследване на геолози от Австралия и Китай, които са усъвършенствали някои от вече съществуващите модели на еволюцията на тектонските и граничните плочи на Земята, използвайки нови геофизични данни и подобрен софтуер за симулация.
Видеото започва през 21-ви век с всички континенти, които познаваме днес - Северна Америка, Южна Америка, Европа, Азия, Африка, Австралия и Антарктида - и се връща назад във времето.
Само за няколко милиона години континенталните плочи започват да се огъват и притискат една към друга. Преди около 200 млн. години се появява Пангея - суперконтинентът, свързан с епохата на динозаврите, създаден преди около 335 млн. години.
С течение на милионите години ставаме свидетели на създаването на други суперконтиненти и тектонични разломи. Например има суперконтинент Родиния, който е създаден чрез разцепване на по-стар суперконтинент, наречен Нуна, преди около 1,35 милиарда години.
Геоложкият период между 1,8 млрд. и 0,8 млрд. години понякога се нарича „скучният милиард“, защото някои модели предполагат, че това е период на относителна тектонска стабилност с малко движение. Последният модел обаче показва, че това е необосновано строга оценка. Всъщност „скучният милиард“ е бил продължителен период на динамична геоложка активност.
Това не е краят на историята на тектоничните плочи на Земята. Повърхността на нашата планета все още претърпява радикални промени, макар и много бавно.
Ярка илюстрация на това е Африка, където има колосален разлом, който се простира на хиляди километри надолу през Етиопия, Кения, Демократична република Конго, Уганда, Руанда, Бурунди, Замбия, Танзания, Малави и Мозамбик. След 5 до 10 милиона години той може да доведе до откъсване на част от Източна Африка от останалата част на континента, което вероятно ще предизвика появата на нов океан между двете земни маси. Африка, такава, каквато я познаваме, на практика ще бъде разделена на две.
Още по-екстремни промени ще се наблюдават в по-далечното бъдеще. Моделирането на тектоничните движения предполага, че след около 200 милиона години на нашата планета ще се появи нов суперконтинент. Това обаче може да се случи по няколко различни начина.
Една от идеите включва формирането на суперконтинент, наречен „Амасия“, в който всички континенти с изключение на Антарктида биха могли да се скупчат около Северния полюс. Друг възможен сценарий е „Аурика“, при който сушата се събира на екватора.
Очаква ни един много различен свят, но не е сигурно как би могъл да се оформи.
Изследването е публикувано в списание Geoscience Frontiers.
Източник: IFLScience
