Блокчейн технологията може да улесни внедряването и функционирането на кръговата икономика

Новите и дигиталните технологии предлагат редица конкретни решения в борбата с климатичните промени. Все повече изследвания и реализации показват техния интересен потенциал и различни възможни приложения. Изкуствен интелект, Интернет на нещата, възможностите за моделиране, които предоставят т.нар. дигитални близнаци, и блокчейн технологията са сред доминиращите теми. По-конкретно, блокчейн технологията може да улесни внедряването на принципите на кръговата икономика и да предложи отговори за кръгово преструктуриране на производствените, дистрибуторските и потребителски вериги, както и да бъде инструмент, който да стимулира промяна в поведението на хората и компаниите, поведение, съобразено с екологичните и климатичните предизвикателства.

През 2015 г. Европейската комисия прие План за действие за преминаване към кръгова икономика, а през месец март 2020 г. той беше актуализиран – Нов план за действие за прехода към кръгова икономика. Основна част от Европейската зелена сделка, Планът начертава цяла нова икономическа визия и стратегия за развитие, като определя централна роля на кръговата икономика за постигането на зададените цели с хоризонт 2050 г.: постигане на климатичен неутралитет, устойчиво развитие, енергийна и ресурсна ефективност, запазване на биоразнообразието и намаляване/елиминиране на отпадъците.

Планът приоритизира 7 сфери на производство като ключови:

- Електроника и информационни и комуникационни технологии,

- Батерии и превозни средства,

- Опаковки,

- Пластмаса,

- Текстил,

- Строителство и сгради,

- Хранителна и водна индустрии.

Предвидените мерки поставят основните акценти върху първоначалното проектиране и дизайн на продуктите и необходимостта те да интегрират кръговата визия, за да позволяват и улесняват повторната употреба, дългосрочното използване и рециклиране, както и преструктурирането на производствените и дистрибуторските процеси и потоци според принципите на кръговия модел. Крайната цел е те да станат норма.

Конкретизирането на изброените цели е съпроводено и с постепенното приемане и влизане в сила на поредица от директви, като например тази за пластмасата за еднократна употреба (2019) или за насърчаване на реформи за ефективни политики за управление на отпадъците, или пък още, за функциониращ европейски пазар за вторична употреба на ресурси и материали (2020).

Повечето европейски държави вече приеха национални планове за преход от линейна към кръгова икономика, и въпреки че е трудно да се правят цялостни сравнителни анализи поради големите различия според икономическите, инфраструктурните, демографските и други характеристики, можем да отчетем и няколко доста конкретни реализации, стимулирани с амбициозни национални политики.

Швеция, Финландия, Дания са лидери в процеса на преминаване към кръгова икономика поради ранно приетите, но и радикални мерки и политики. Важно е да се отбележи, че

все повече европейски държави пренаписват националните си стратегии за икономическо развитие според кръговите логика и принципи.

Мащабни проекти и инициативи в отделни европейски градове вече също не са изключение (Малмьо, Копенхаген, Париж, Берлин, Прага и др.), а през 2020 г. редица местни изпълнителни власти подписаха Европейската декларация за кръгови градове (European Circular Cities Declaration, 2020).

Индустрии, големи и малки бизнеси също афишират стратегии за устойчиви кръгови модели: ИКЕА, H&M, Porsche, IBM, Patagonia са сред най-често цитираните, но има и много други примери.

В България, въпреки поредица от планове за преминаване към кръгова икономика, реална политика и политическа воля на национално ниво, с ясна визия и идеи, засега няма. Кръговите инициативи и примери идват от отделни бизнеси, които „отъпкват пътеката”, като Zero Wave – компания, която се занимава с производството на биоразградима посуда, крекери и брашно от материал, който бива изхвърлен и се третира като боклук, магазин Station Zero, където може да се пазарува насипно с целта да не се създава отпадък от опаковки, BIOMYC (устойчиви продукти и опаковки), Nasekomo – биотехнологична компания, която произвежда фуражи от насекоми и др.

Темата за кръговата икономика вече e водеща тенденция.

Повечето европейски университети включиха и предлагат в каталозитете си образователни програми по темата за кръгова икономика, кръгови бизнес модели или кръгов дизайн. Наблюдава се и постепенно, но сигурно преструктуриране на работния пазар, в който се подчертава необходимостта от кадри и компетенции, свързани с кръговата икономика.

Финансовата сфера също активно участва в пренаписването на икономическия модел. Устойчиво финансиране, зелено финансиране, ESG (Environmental, Social, and Governance), са някои от главните примери за стратегиите за преориентиране на инвеститорските потоци и стратегии.

Какви са предизвикателствата пред прехода към кръгова икономика?

Въпреки политическия консенсус и все по-голямата социална и икономическа подкрепа на кръговата визия, преминаването от линеен към кръгов модел е все още голямо предизвикателство. Преструктурирането на същестуващия функциониращ икономикчески модел и мащабното внедряване на принципите на кръговата икономика предполага радикални и резки промени на всички нива на производството, дистрибуцията, управление на отпадъците, както и на потребителската култура и навици.

Различни изследвания и проучвания подчертават, че сред основните пречки за приемането на принципите на кръговата икономика са:

- културните бариери;

- липсата на знания и интерес;

- инфраструктурата;

- установените навици на работа в настоящия модел на линейна икономика;

- липсата на сътрудничество между различни индустрии и бизнеси.

- Друго осново препятствие е липсата на данни и информация, които могат да са лесно достъпни и в реално време.

Едно от основните предизвикателства в прехода към кръгова икономика е възможността да се събират и предоставят достоверни, адекватни и актуални данни и информация за продуктите, материалите и ресурсите, което е основно условие за реорганизацията на работата по различните вериги.

Основните принципи на кръговата икономика, често са резюмирани като 3R (Reduce, Reuse, Recycle):

- Намаляване (Reduce) – свеждане до минимум използването на суровини;

- Повторна употреба (Reuse) – максимизиране на повторната употреба на продуктите в различни форми и форми;

- Рециклиране (Recycle) – поредица от стъпки, които позволяват преработване на материали и продукти, за да се продават като нови.

Ключово условие за ефективно функциониране в кръговата логика и принципи, е продуктите и материалите да се поддържат в употреба възможно най-дълго време, преминавайки от една верига в друга (първична употреба, повторна употреба, рециклиране и т.н.). Това условие е постижимо единствено чрез първоначално проектиране на продуктите, отговарящо на изискванията за кръговост и достъпна информация за материалите, от които е създаден даден продукт. Фигура 1, схематично описва кръговия принцип на функциониране, при който всеки един етап от живота на продуктите, е (за)мислен в последователна кръгова верига, за да елиминират максимално отпадъците и следователно загубата на ресурси.

За да стимулира този нов начин на производство, Планът за действие за преминаване към кръгова икономика препоръчва създаването на т.нар. дигитален паспорт на продуктите (Digital Lifecycle Passport), който да съдържа и предоставя необходимата информация за вземане на решение относно тяхната повторна употреба, поддръжка или включване в потоци за рециклиране.

Фигура 2: Пример Дигитален Паспорт и поток на информация във веригата на доставки. Източник: Circularise

В този смисъл, възможността за детайлно проследяване на продуктите и използваните материали през целия им цикъл на живот в различните вериги (производствени, дистрибуторски и управление на отпадъци) се оказва от особена важност за улесняване на внедряването на кръговите икономически модели и създаване на индустриални симбиози.

Нови дигитални технологии и потенциални решения в борбата с климатичните промени – кръгова икономика и блокчейн

В последните години, потенциалът на новите и дигиталните технологии като инструменти, които могат да улеснят и ускорят внедряването на кръговите принципи в икономиката се изследва, коментира и тества активно. Изкуствен интелект, Интернет на нещата, възможностите за моделиране, които предоставят т.нар. дигитални близнаци, и блокчейн технологията са сред доминиращите теми, именно заради възможностите и иновациите, които те предлагат относно боравенето с данни.

Фигура 3: Изкуствен интелект, Интернет на нещата и блокчейн технологията, са трите основни технологии, които правят възможно събирането, записването, анализирането, предаването и възможността за използване на големи количества данни, естествено без да се забравят и рисковете свързани със сигурността и достъпа до различни регистри на лични и конфиденциални данни. Все повечето и по-строги законови рамки, като General Data Protection Regulation (GDPR) свидетелстват за сложността на въпроса. Източник

Какво е блокчейн?

Наричана революционна, блокчейн е една от новите технологии, които дефинират Web 3.0 и Индустрия 4.0. Една опростена дефиниция за блокчейн е: протокол за споделяне, записване и актуализиране на данни и информация чрез свързването им в бази данни или информационни регистри. Тези регистри представляват децентрализирана, разпределена мрежа (decentralized distributed ledger или decentralized ledger technology) с отворен достъп, с архитектура от типа peer-to-peer (Р2Р). Децентрализацията на базите данни означава, че те не се съхраняват на централен сървър, а едновременно на компютри на потребители по целия свят, което позволява неограничен достъп в реално време и прозрачност за обществеността, когато става въпрос за публични блокчейни. Криптирани блокове от данни, които отразяват всяка направена транзакция (тук транзакция, разбирана не само като финансова) са записвани, валидирани и свързани заедно, за да образуват хронологичен единен архив. Блокчейн е проектиран, за да гарантира, че данните се съхраняват и актуализират по сигурен, защитен от подправяне или подменяне начин.

Накратко, блокчейн технологията позволява децентрализация, прозрачност, бързина и неограничен достъп до данни и информация, които са записани и съхранявани по начин, който гарантира тяхната сигурност и невъзможност за манипулиране и променяне (колективно проверяване и валидиране на записаните данни). Именно тези основни характеристики правят блокчейна и кръговата икономика обещаващ тандем и обещават интересен потенциал за развитие и иновации.

Днес, все още в масовото съзнание блокчейн технологията се асоциира с криптовалутите и дигиталните активи. Бумът на криптопазара през 2020 – 2021 г., ускорен и от Ковид кризата, монополизира донякъде темата и я направи органично свързана с биткойн, етериум, лайткойн и други криптовалути и дигитални активи. Основополагаща „модерната легенда” около създаването на биткойн, базиран на блокчейн технологията, и мистериозния персонаж на Сатоши Накамото (анонимно лице или група), изиграва със сигурност важна роля в изграждането на това възприятие. Но ако биномът блокчейн – криптовалута действително е изградил една определена представа и разбиране за блокчейн технологията, то тя има и много други възможни приложения в най-различни сектори.

В последните години няколко пилотни или вече функциониращи проекти, показват множество възможни употреби в публичната администрация, здравния и енергийния сектор.

С приемането на Европейската блокчейн стратегия и с лансирането на Европейска програма за блокчейн инфраструктура за публичния сектор, ЕС ясно обяви, че иска да се превърне в лидер на блокчейн технологиите и да привлече компании и инвестиции.

Основните и приоритетни насоки и приложения за блокчейн технологията са:

- Екологична устойчивост: блокчейн технологията трябва да бъде устойчива и енергийно ефективна;

- Защита на данните: блокчейн технологията трябва да е съвместима и, когато е възможно, да поддържа строги европейски разпоредби за защита на данните и поверителността;

- Дигитална идентичност: блокчейн технологията трябва да зачита и подобрява развиващата се рамка за дигитална идентичност на Европа;

- Киберсигурност: блокчейн технологията трябва да може да осигури високи нива на киберсигурност;

- Оперативна съвместимост: блоковите вериги трябва да са оперативно съвместими помежду си и с наследени системи във външния свят.

Европейската комисия постави и сериозен акцент върху насърчаването на блокчейн технологията в борбата с климатичните промени, за устойчиво икономическо развитие и за реализацията на Европейската зелена сделка.

Как блокчейн технологията може да улесни внедряването и функционирането на кръговата икономика?

Както беше споменато, леснодостъпните и достоверни данни и информация за продуктите, материалите и ресурсите са основен елемент за кръгово функциониране на различните вериги. За да бъде рециклиран един продукт, е необходимо да се знае какви са неговите съставни материали и каква е била неговата употреба. „За да функционира кръговата икономика, трябва да циркулират не само ресурси, но и информация“, отбелязва холандската компания Circularise.

Това изисква проследяване на продуктите и техните материали през целия им цикъл на живот. Задача, за която блокчейнът е идеално пригоден и може да предложи конкретни решения за ефективни модели за управление на веригите за производство, доставки и управление на отпадъци и ще позволи съществуващите линейните вериги да бъдат преструктурирани в кръгова логика, в която отпадъците за едни, са ресурси за други.

Блокчейн технологията може да:

- Повиши ефективността на сътрудничеството и координацията между различните заинтересовани страни, индустрии и да улесни създаването на така наречените индустриални симбиози между производители, дистрибутори и преработвачи.

- Ускори и увеличи процента на продукти и материали произведени, използвани, включително и вторично, и рециклирани в затворен кръг. Възможността за проследяване на продуктите и материалите през целия им жизнен цикъл, отваря много врати за създаването и/или преструктурирането на бизнеси и дейности свързани с повторно използване и рециклиране.

- Подобри прозрачността, проследимостта и надеждността по веригите на стойността и да спомогне за увеличаването на доверието и сигурността на потребителите. Публичността и децентрализираното управление на блокчейна дават гаранции за достоверността на записаните данни, тъй като всеки потенциален опит за тяхна манипулация ще бъде констатиран и сигнализиран.

- Проследява правата на собственост върху продуктите.

- Предоставя пълнота на информацията – най-често дневникът на транзакциите отговаря на въпросите: какво е купено/продадено, кога, колко и къде (разбира се, какво точно се включва в дневника на транзакциите зависи от спецификата на съответния дневник).

- Други функции на блокчейн, които биха могли да имат приложения с кръгова икономика, включват интелигентните договори и токензацията.

Интелигентните договори са алгоритъм, който позволява валидирането и записването на транзакции според предварително договорени, с консенсус, условия, като например ценообразуване и условия за продажба/покупка на конкретен продукт, материал или ресурс. Интелигентните договори могат значително да ускорят и улеснят интеракциите по веригите, тъй като прилагането на консенсусния механизъм, първоначално приет от играчите на екосистемата, съкращава и намалява значително времето и за вземането на междинни решения и валидацията им.

Блокчейн технологията може също да е инструмент за промяна на поведението, потребителските навици на хората, така и на компаниите,

като предостави възможност да се види и проследи реалното въздействие на техните действия върху околната среда. Блокчейнът може да се използва за прозрачно проследяване на различни данни като въглеродния отпечатък на всеки продукт, емисиите на парникови газове или отпадъци от фабрика или цялостната история на съответствие на компанията с екологичните стандарти. Компаниите и физическите лица могат да бъдат стимулирани да правят избори, които да отговарят, или поне се стремят, към по-екологичен, ресурсно и енергийно ефикасен модел.

7 сфери, в които блокчейн технологията може да помогне в борбата с климатичните промени и опазването на околната среда:

1. Екологичните проекти: Блокчейн технологията може да увеличи прозрачността, ефективността и отчетността на екологичните проекти.

2. Енергия: Блокчейн технологията може да подобри енергийната ефективност чрез оптимизиране на необходимостта от пренос на електроенергия на дълги разстояния, намаляване на нуждата от съхранение на енергия, и по-добър контрол на консумирането и рационалното използване на енергия.

3. Рециклиране: Блокчейн технологията може да помогне за намаляване на отпадъците, увеличаване на възможността за рециклиране

4. Производствени и дистрибуторски вериги: Блокчейн технологията може да направи функционирането на различните вериги енергийно и ресурсно по-ефикасно.

5. Въглероден данък: Блокчейн технологията може да се използва за ефикасно прилагане и проследяване на въглероден данък.

6. НПО: Блокчейн технологията може да се използва за ефикасно проследяване на дарения и инвестиции, да подобри тяхната отчетност и намали времето за административни процедури.

7. Промяна на потребителските култура и навици: Блокчейн технологията може да помогне за промяна на потребителските навици и преструктуриране на икономическите стимули за предприемане на екологични действия.

Блокчейн приложения и дебати

Въпреки категоричната позиция, че блокчейн технологията има много интересен потенциал в прехода към кръгова икономика и в борбата с климатичните промени, твърдението, че при използването на някои консенсусни механизми за валидиране и за функционирането на блокчейн, като например т.нар. „доказателство за работа” (proof of work, PoW), за работата на технологията е необходимо много енергия, прави темата все още и повод за дебати. В началото на 2022 г., този въпрос беше един от основните по време на дебатите в европейските институции около приемането на споразумение относно пазарите на криптоактиви (markets in crypto-assets, MiCA).

Основните характеристика на блокчейн технологията я правят важен инструмент за внедряването и/или оптимизиране на кръгово функциониране на производствените, дистрибуторските и потребителските вериги. Но на глобално ниво, блокчейн технологията може да има редица приложения, които да предложат решения на предизвикателствата, поставени от климатичните промени.

От друга страна, въпреки че блокчейн технологията е все по-често коментирана като липсващата част от пъзела за дигитализация и ефикасно преструктуриране на икономиката, засега нейното функциониране е все още определено като силно енергийноемко, факт който изисква да се търсят и нови предположения/решения на енергийния аспект, паралелно с възможните приложения, за да се избегне ситуацията, в която използването на блокчейн технологията може да влезе в противоречие с целите в името, на които тя е използвана.

Автор: Румяна Мишонова / Климатека

Румяна Мишонова е част от авторския екип на Климатека. Тя е доктор по социология и експерт в областта на кръговата икономика и устойчивото развитие и климатичните промени. Дипломирана от Университета в Нант (Франция), днес Румяна е старши консултант по иновационни проекти и трансфер на знания и технологии.

В публикацията са използвани материали от: