Новата 5G мрежа и човешкото здраве

В началото на декември 2021 г. в благоевградското село Рилци започна подписка против инвестиционно намерение за изграждане на 5G антена в землището на селото. Основната причина за недоволството на местните жители беше близостта на планираното съоръжение до къщите. По думите на кмета Крум Крумов антената създава риск за жилищните сгради в околността в случай на падане или повреда.

Това не е единственият източник на притесненията на хората в Рилци във връзка с планирания проект. Освен от близостта на съоръжението, те са разтревожени и от предполагаеми рискове за здравето си, породени от „облъчването“ на антената.

„Говорил съм с много хора по въпроса и не са 100% против, но се притесняват от лъчението и не са съгласни антената да се намира толкова близо до тях“, каза Крум Крумов за Factcheck.bg.

Петицията против изграждането на съоръжението е събрала повече от 230 подписа и вече е внесена в община Благоевград. С това случаят напомни други два казуса от 2020 г., когато общините в Балчик и Мездра наложиха мораториуми над разполагането и развитието на 5G мрежа на своите територии поради притеснения, че технологията е опасна за човешкото здраве.

По думите на кмета на Рилци в селото не се наблюдават подобни нагласи за пълна забрана на 5G антени. Повечето местни са на мнение, че поне на 300 метра от жилищните сгради може да се постави такова съоръжение. По-малко разстояние според Крумов и останалите жители представлява риск.

Притесненията, свързани с влиянието на новата технология върху човешкото здраве, съществуват в публичното пространство още от първите новини за изграждането на мрежата от пето поколение в България и по света. Според изследване на агенция „Тренд”, изготвено за в. „24 часа“ през юни 2020 г., 35% от българите споделят мнението, че мрежата от пето поколение е опасна за здравето на хората. За сравнение, едва 12% от респондентите не виждат опасност във въвеждането на новата технология.

В глобален план скептичните нагласи против изграждането на 5G мрежи намират израз във физическото разрушаване на 5G антени. По данни на информационния портал EURACTIV само за шест месеца през 2020 г. в страните от Европейския съюз са извършени над 140 нападения над базови станции за мобилна комуникация.

Популярните конспиративни теории за 5G мрежите бързо бяха актуализирани със спекулации, че допринасят за разпространението на коронавируса. Пост във Фейсбук от 17 декември 2021 г. например представя статия със заглавие „Доказателство за връзката между коронавирусната болест и излагането на радиочестотна радиация от безжични комуникации, включително 5G”. Постът е споделен над 140 пъти, а материалът е разпространен в повече от 160 Фейсбук групи в различни държави с общ брой от над 1.4 млн. последователи (според проверка с инструмента за мониторинг на социалните медии CrowdTangle).

5g1.jpg

В действителност няма научни доказателства нито за връзка между 5G мрежата и разпространението на вируса, нито за каквото и да било вредно влияние на новата технология върху човешкото здраве. 

Самата статия, цитирана във Фейсбук публикацията, посочва като слабост на своето „доказателство“ факта, че „неблагоприятните ефекти” от излагането, за които става въпрос, още не са универсално приети от научната общност, както и това, че не съществуват експериментални данни за каквото и да било „излагане“ на човешкия организъм на 5G. Освен това материалът разглежда мрежата от пето поколение като технология с честотен обхват от 600 MHz до „близо 100 GHz“, което не е вярно. В момента максималните честоти, в които се развива 5G мрежата, не надхвърлят 28 GHz.

Според доц. д-р Григор Михайлов от катедра „Телекомуникации“ към Висшето училище по телекомуникации и пощи разпространяването на подобна дезинформация стои в основата на страховете на хората, свързани с новата 5G технология.

„На първо място е масовото затрупване с неверни и некомпетентни новини – историите с умирането на гълъби, с разпространението на COVID-19 и т.н. 5G е нова технология, в която няма нищо страшно и опасно за здравето на хората спрямо предходните мобилни технологии. Защо хората са недоверчиви? Може би заради цялата дезинформация и недостатъчното ограмотяване на хората по темата“, смята доц. Михайлов.

която надгражда предшествениците си 2G, 3G и 4G. С това 5G мрежата предоставя по-бърз обмен на данни и предвижда редица ползи за развитието на иновациите и модернизацията на ключови сфери като транспорта, енергетиката, научните изследвания, електронното здравеопазване, електронното управление, интелигентните градове и др. В Националния стратегически документ „Цифрова трансформация на България за периода 2020-2030 г.”, приет от Министерския съвет на 21.07.2020 г., е записано: „Пълните икономически и социални ползи на цифровата трансформация ще бъдат постигнати, ако се осигури широко разгръщане и използване на мрежи с много голям капацитет. Затова 5G мрежите и оптичните мрежи ще бъдат сред най-важните градивни елементи на нашата цифрова икономика и общество през следващото десетилетие.”

В същото време у нас и в световен мащаб се отделя не малко внимание на потенциалната вреда от електромагнитните излъчвания за всички живи организми и растения, като се въвеждат задължителни изисквания и стандарти.“

Актуалните ограничения на Европейската комисия допускат изграждането на 5G мрежа в три честотни диапазона: 700 MHz, възложен на мобилните оператори за безжично ползване с широк териториален обхват; 3.6 GHz за по-висок капацитет на обмен на данни, както и най-високочестотния диапазон от 26 GHz, предвиден за големите градове и четири пъти по-нисък от зададения в споменатата статия максимум от 100 GHz.

Честотите, с които работи мрежата от пето поколение, отдавна са добре познати в различни сфери на човешката дейност. В този диапазон работят телевизионните предаватели, Wi-Fi рутерите, скенерите на летищата и радарите на по-новите модели автомобили.

„Радиочестотните ленти, които се използват в 5G технологията, се използват за безжични комуникации и в момента, но от други технологии. Така например, една от лентите, определена за използване за 5G, се използва за предаването на ефирна телевизия и осигурява покритие на 98% от населението на страната”, обясниха за Factcheck.bg от Комисията за регулиране на съобщенията (КРС).

Справка със спектъра на електромагнитните вълни сочи, че въпросните честоти (от 700 MHz до 26 GHz) попадат в нейонизиращия сектор, където се нареждат още радиочестотите, микровълните и сателитните мрежи. Нейонизиращото лъчение няма капацитета да влияе на човешкия организъм по начина, по който оказват ефект честотите от йонизиращия сектор, където попадат ултравиолетовите, рентгеновите и гама-лъчите. Именно йонизиращите лъчения имат способността да разкъсват химични връзки, да създават йони и да увреждат ДНК. Техните честоти обаче са хиляди пъти по-високи от тези на лъченията в нейонизиращия спектър, които нямат нужната енергия, за да произведат съизмерим биологичен ефект.

5g6.png

По аналогичен начин става ясно и че няма как 5G технологията да разпространява коронавирусната зараза. От физична гледна точка е невъзможно вирусът да се предава посредством електромагнитни вълни. Електромагнитните вълни представляват колебания в електрическото и магнитното поле, докато разпространението на коронавируса се случва предимно по въздушно-капков път – два процеса от съвсем различно естество.