Драматичен таймлапс, заснет от "Хъбъл", показва избухването на звезда
Във Вселената съществуват безброй звезди. Въпреки това рядко се натъкваме на зрелищното им избухване в свръхнова във видимия спектър. Точно това обаче успя да улови телескопът „Хъбъл“.
През януари 2018-а ярка експлозия бе засечена в покрайнините на галактиката NGC 2525, намираща се на 70 млн. светлинни години. През февруари същата година телескопът „Хъбъл“ обръща своята широкоъгълна камера номер 3 към проблясъците и започва да прави снимки.
Източник: NASA, ESA, J. DePasquale/STScI, M. Kornmesser and M. Zamani/ESA/Hubble, A. Riess/STScI/JHU and the SH0ES team, Digitized Sky Survey
„Хъбъл“ прави снимки цяла една година – до февруари 2019-а, момента, в който свръхновата вече не ебила видима.
Уви, телескопът е пропуснал пикът на яркостта – който е около 5 млрд. пъти по-силен от Слънцето. Въпреки това звездата е сияела достатъчно ярко, когато „Хъбъл“ е започнал да снима събитието.
„Никоя земна заря не може да се сравнява с тази свръхнова, заснета в цялата си избледняваща прелест от „Хъбъл“, казва астрофизикът Адам Рийс от университета „Джонс Хопкинс“.
Самата свръхнова, наречена SN 2018gv, е нещо повече от космически фойерверки. Благодарение на нея астрофизиците и космолозите ще могат да разберат колко бързо се разширява самата Вселена. Това е свръхнова тип Ia, която настъпва, когато бяло джудже в бинарна двойка извлече толкова много материал от своя спътник, че става нестабилно и избухва в свръхнова. Тъй като тази критична мас е в рамките на известния диапазон, свръхновите тип Ia имат доста характерна яркост.
Съществува известна вариация в пика на яркостта на тези свръхнови, но той се съотнася пряко с нейното намаляване. Ето защо наблюдението на този процес позволява на учените да изчислят пика с максимална точност. Това пък прави тези свръхнови изключително подходящи за измерването на космически пространства. Ако знаем каква е типичната яркост на даден обект, можем да изчислим на какво разстояние се намира. А ако знаем на какво разстояние се намира, разполагаме със своеобразен инструмент, благодарение на който можем да научим повече за космическото пространство в района.
Източник: Science Alert