Представете си пясъчен часовник, при който пясъкът не пада от горната в долната част, а се задържа в малкия отвор в средата. Точно това се случва на този спиращ дъха кадър, заснет от телескопа „Джеймс Уеб“. Протозвезда, намираща се в рамките на тъмния облак L1527, събира материал от мъглявината, в която се е формирала, и едновременно с това извайва пространството около себе си. Крайният резултат е тази фотография, която прилича на същинско произведение на изкуството.

Невероятните цветове на мъглявината не могат да бъдат наблюдавани във видимия спектър на светлината. За щастие, камерата NIRCam на телескопа „Джеймс Уеб“ може да засича както емисиите от различните нагрети структури, така и различните цветове, които те излъчват.

На снимката протозвездата (много млада звезда, която все още събира маса от облака, в който се е формирала) не е видима. Протопланетарният диск, който се образува около нея, представлява гъстата тъмна линия в средата.

Източник: SCIENCE: NASA, ESA, CSA, STScI IMAGE PROCESSING: Joseph DePasquale (STScI), Alyssa Pagan (STScI), Anton M. Koekemoer (STScI)

Може и да не виждаме протозвездата, но ефекта, който този обект оказва на средата наоколо, е драматичен. На този етап тя все още не е започнала процеса по ядрен синтез в своето ядро – когато това се случи, тя ще се превърне официално в звезда (а не в кафяво джудже, т.е. неуспешна звезда). Протозвездата трябва да открадне материал, за да порасне достатъчно и да започне ядрен синтез. Светлината, която отдава, идва от материала, който се врязва в повърхността ѝ с висока скорост.

Въпросната „кражба“ от мъглявината, трябва да се случи сравнително бързо, тъй като енергията от протозвездата ще започне да изхвърля част от материала в космическото пространство. Именно подобни изхвърлени елементи могат да бъдат забелязани в горната част на пясъчния часовник. Тези изригвания извайват пространство около новоформираната звезда и нагряват водородните нишки като тази, която се вижда на изображението. Това пречи на образуването на други звезди, тъй като те могат да се формират само от студен газ, който се е кондензирал и рухнал върху самия себе си.

L1527 е същинско космическо бебе – на едва 100 000 години. Ние в действителност ставаме свидетели на първите моменти от формирането на една звезда. Тя се счита за протозвезда от клас 0, първото стъпало по стълбата към звездообразуването. Ако можехме да я видим, тя щеше да прилича на сферична купчина газ с маса между една пета и две пети от тази на Слънцето. Дискът, който създава гърлото на пясъчния часовник, всъщност е с размерите на нашата Слънчева система.

Източник: IFLScience