Рано или късно трябваше да се случи – обектът, представен в секцията „Снимка на седмица“ в сайта и на „Хъбъл“, и на „Джеймс Уеб“, е един и същи.

Това илюстрира по един особено красив начин допълващите се способности на двата космически телескопа и хвърля повече светлина върху една от най-забележителните галактики, видими от Земята – M74 или NGC 628 (т.нар. галактика Фантом).

Успяхме да зърнем новата снимка на „Джеймс Уеб“ още през юли. Сега обаче тя е обработена официално и можете да ѝ се насладите в пълната ѝ прелест.

Галактиката Фантом е нещо наистина специално. Тя се намира на около 32 млн. светлинни години от нас в съзвездието Риби. Ориентирана е по такъв начин към Земята, че можем да се насладим на пълната прелест на диска ѝ.

Фантом е нормална (от вида “grand design” на английски) – т.е. разполага издадени, добре оформени и относително незакрити ръкави. Формата на галактиките може да се повлияе изключително лесно от различни събития (например взаимодействие с друга галактика). Ето защо този тип нормални обекти представляват платоничния идеал за спирална галактика и те могат да бъдат изучени, за да разберем по-добре галактическите динамики и звездообразуването в ръкавите им.

Тъй като двата телескопа са силни в различни дължини на вълната, учените могат да съпоставят техните наблюдения и да разберат по-добре какво се случва в галактиката Фантом.

Новият изглед на "Хъбъл" към галактиката Фантом. Източник: ESA/Hubble & NASA, R. Chandar

Снимката на „Хъбъл“ е в ултравиолетовите и оптичните дължини на вълната. На нея виждаме гъсти и тъмни нишковидни региони, пълни с прах и червени проблясъци. Всъщност това са огромни облаци с водороден газ, които сияят ярко с ултравиолетова светлина. Те са се получили в резултат от доста интензивните звездообразувания.

„Хъбъл“ обаче не може да проникне по-надълбоко в този газ и прах и да ни покаже повече за скорошните периоди на звездообразуване.

Ето защо на помощ идва „Джеймс Уеб“ и неговите чувствителни и мощни инструменти, работещи в инфрачервения спектър.

Инфрачервеното лъчение е с по-дълга дължина на вълната от видимата или инфрачервената светлина. Това означава, че при по-къси дължини на вълната се разпръсква по-лесно от малки частици и съответно може да проникне относително безпроблемно през прашни и облачни региони. С други думи – благодарение на способността на „Джеймс Уеб“ да вижда инфрачервената светлина ние можем да откроим неща, които принципно биха останали скрити в по-късите дължини на вълната.

И така, „Хъбъл“ използва своята Advanced Camera for Surveys, за да идентифицира ултравиолетовата светлина, излъчвана от звездообразуващите региони. Впоследствие идва „Джеймс Уеб“, който реално може да надникне в облаците, идентифицирани от „Хъбъл“, с помощта на своя инструмент Mid-InfraRed Instrument (MIRI).

Именно така получаваме две изключително различни (и красиви) гледки към една и съща галактика.

Композитно изображение, комбиниращо наблюденията на "Хъбъл" и "Джеймс Уеб", извършени върху галактиката Фантом. Източник: ESA/Webb, NASA & CSA, J. Lee and the PHANGS-JWST Team; ESA/Hubble & NASA, R. Chandar

Съществуват и други доста добри инфрачервени инструменти, подходящи за наблюдаването на звездообразуващите региони, но „Джеймс Уеб“ е най-чувствителният телескоп, създаван до момента. Учените се надяват, че тази обсерватория ще ни позволи да опознаем Вселената по един напълно нов начин.

Двете снимки – на „Хъбъл“ и „Джеймс Уеб“ – са налични в съответните сайтове на телескопите. Можете да ги разгледате по-подробно тук и тук.

Източник: Science Alert