Легендата разказва, че през XVI в. унгарската графиня Елизабет Батори е запазвала младежката си красота по един ужасяващ начин.

Смята се, че благородничката е убила в замъка си около 600 млади момичета. Няма доказателства за мотивите за убийствата, но се предполага, че е вярвала в местни поверия, че къпането в кръв запазва младостта. В най-добрия случай достоверността на тези обвинения е съмнителна, но идеята за прибягване до тайнствена черна магия в търсене на вечна младост остава.

Макар че пиенето на кръвта на нашите ближни може да не действа добре на хората, нови доказателства сочат, че то може да бъде особено подмладяващо за звездите. Изследване на звездите, които се сблъскват една в друга в галактическия център на Млечния път, показва, че те са много, много по-стари, отколкото изглеждат, и че младежкият им вид е резултат от космически канибализъм.

"Няколко звезди печелят от лотарията на сблъсъците", казва астрофизикът Санае Роуз от Северозападния университет в Илинойс.

"Чрез сблъсъци и сливания тези звезди събират повече водород. Въпреки че са образувани от по-стара популация, те се маскират като подмладени, млади на вид звезди. Те са като звезди-зомбита - изяждат своите съседи."

Галактическият център е хаотично място. Като начало, там се намира една голяма свръхмасивна черна дупка, чиято маса е около 4 милиона пъти по-голяма от масата на Слънцето. Около нея звездите се въртят и свистят, достигайки абсолютно безумни скорости по дългите си, заплетени орбити. И те са много. Галактическият център е меко казано пълен със звезди.

"Все едно да минаваш през невероятно претъпкана метростанция в Ню Йорк в час пик", обяснява Роуз. "В моментите, когато не се блъскате с другите, вие се разминавате на косъм от тях. При звездите дори тези близки срещи предизвикват гравитационно взаимодействие. Искахме да проучим какво означават тези сблъсъци и взаимодействия за звездната популация и да характеризираме резултатите от тях."

Директното изучаване на звездите в галактическия център е доста сложно, защото там има много неща, включително плътни облаци, които закриват гледката в повечето дължини на вълните. Роуз и колегите ѝ прибягват до помощта на симулации, като създават модел на галактическия център и всичко, което се намира в него, и наблюдават резултатите, след като звездите се приведат в движение.

Те откриват, че съдбата на сблъскващите се звезди изглежда е пряко свързана с близостта до черната дупка. В рамките на 0,01 парсека - около една тридесета от светлинната година - взаимодействията между звездите са нещо обичайно, но поради високите си скорости те са склонни да оцелеят. Взаимодействията обикновено са пасивни сблъсъци, при които и двете звезди остават повече или по-малко непокътнати, въпреки че могат да загубят доста от външния си материал в процеса.

Отвъд границата от 0,01 парсека обаче нещата стават малко по-жестоки. Тъй като звездите се движат много по-бавно, те нямат достатъчно ъглов импулс, за да продължат пътешествието си, когато се сблъскат една с друга. Вместо това се притискат взаимно от гравитацията си, което води до пълен сблъсък, при който звездите се сливат и се превръщат в една голяма звезда.

В този процес някои звезди получават достатъчно водород, за да изглеждат по-млади, въпреки че са доста по-стари. Но има и уловка. Колкото по-масивна е една звезда, толкова по-кратък е животът ѝ.

"Масивните звезди са нещо като гигантски автомобили, които изхвърлят газ", обяснява Роуз. "Те започват с много водород, но го изгарят много бързо."

Съпоставката с вампири вече не е особено подходяща. Но откритията обясняват една любопитна особеност на звездната популация в галактичния център: озадачаващото отсъствие на стари червени гигантски звезди. Изследователите откриват, че както загубата на маса от близките разминвания, така и сливанията, които създават по-големи, краткотрайни звезди, биха намалили броя на червените гиганти, които се очаква да се появят в нормална звездна популация.

По-нататъшни наблюдения и теоретични изследвания биха могли да помогнат да се хвърли повече светлина върху тези процеси и да се разкрие сложната динамика, характерна за тази уникална космическа среда.

Откритията, които не са рецензирани, са изпратени в Astrophysical Journal Letters, представени са на срещата на Американското физическо общество през април и са достъпни в arXiv тук и тук.

Източник: Science Alert