Всички планети в Слънчевата система орбитират в рамките на една равнина, позната като еклиптика – както и повечето астероиди впрочем. Разбира се, изключения има – кометите например, които завършват една обиколка около Слънцето за десетки хиляди години, не се ограничават само в пределите на еклиптиката.
Сега според нова теория кометите всъщност се намират във втора равнина, която е образувана от гравитационното поле на Млечния път.
Наблюдения, извършени върху системи с протозвезди, както и множество астрофизични модели, показват, че планетите са се образували в диск, който е почти напълно изравнен с екватора на Слънцето. Оттогава насетне Юпитер изпълнява ролята на своеобразен планетарен пастир – неговата мощна гравитация поддържа по-малките космически обекти в еклиптиката.
Както вече стана дума обаче, орбитите на кометите са много по-разнообразни – предполага се, че те са такива вследствие от срещите им с обекти, чиято гравитация е била достатъчна, че да промени курса им. Д-р Акира Хигучи от японския университет UOEH смята, че при подобни срещи афелият на кометата (или най-отдалечената ѝ точка от Слънцето), би трябвало да позиционира обекта по-близо до еклиптиката. Въпреки това при повечето комети, които наблюдаваме, това не е така. Хигучи, както и много изследователи преди нея, заключва, че съществуват твърде много комети с нееклиптичен афелий и това не може да бъде обяснено с произволни гравитационни влияния. Хигучи отбелязва, че гравитационното поле на Млечния път оказва сериозно влияние и на самата Слънчева система. То е по-слабо в сравнение с това на Слънцето и по-големите планети, но достатъчно, че да повлияе на орбитите на кометата. Това ще важи най-вече за онези обекти, които през по-голямата част от времето си остават незасегнати от чужди сили.
В научен труд, публикуван в Astronomical Journal, Хигучи описва т.нар. „втора еклиптика“, предизвикана от разминаването между основната еклиптика на Слънчевата система и диска на Млечния път. Тази равнина е с наклон от 120 градуса спрямо равнината на основната еклиптика, която пък е наклонена по отношение на диска на Млечния път с около 60 градуса.
Първоначално Хигучи предполага, че втората еклиптика е била празна. Нейните модели обаче показват, че с течение на времето кометите са започнали да се струват в нея. Дори една минаваща звезда би могла да промени орбитата на кометата, а през последните милиарди годни много са направили тъкмо това.
Xигyчи обаче пояснява, че без по-дълготрайно влияние, това, което виждаме, е сравнително произволно (с изключение на онези обекти, които все още се намират в първоначалната си еклиптична орбита).
Базата данни на малки космически обекти, поддържана от NASA, показва, че в действителност съществуват два купа от кометни афелий, както предрича и работата на Хигучи. Някои изследователи предполагаха дали подобни купове не са индикация за присъствието на неизвестен обект или дори за прословутата Планета X. Хигучи обаче твърди, че вторият връх е по-консистентен с влияние, оказано от гравитационното поле на Млечния път. Въпреки това съвпадението не е 1:1.
„Bъpxoвeтe нa тpaeĸтopиитe нe ca тoчнo въpxy eĸлиптичнaтa или в пpaзнaтa paвнинa, a в близocт дo тяx. Paзcлeдвaнeтo нa paзпpocтpaнeниeтo нa нaблюдaвaнитe мaлĸи тeлa тpябвa дa вĸлючвa мнoгo фaĸтopи – казва тя. - Πoдpoбнoтo изcлeдвaнe нa paзпpeдeлeниeтo нa дългoпepиoднитe ĸoмeти щe бъдe нaшa бъдeщa зaдaчa.“
Източник: IFLScience
