Кислородът съставлява около 21% от въздуха на Земята, като останалата част от атмосферата е предимно азот. А повечето живи същества - включително хората, както добре знаем - се нуждаят от кислород, за да оцелеят.
Венера обаче, планетарната съседка на Земята, е доста по-различна. Нейната гъста и вредна атмосфера е доминирана от въглероден диоксид - 96,5 % - с по-малки количества азот и микроорганизми. Кислородът почти отсъства. Всъщност тъй като на Венера се обръща много по-малко научно внимание, отколкото на други планети като Марс, директното откриване на кислорода на нея не е лесна задача.
С помощта на инструмент на борда на въздушната обсерватория SOFIA - самолет Boeing 747SP, модифициран да носи инфрачервен телескоп в рамките на съвместен проект на НАСА и Германския аерокосмически център - учените вече са открили атомен кислород в тънък слой, разположен между два други слоя на венерианската атмосфера.
Те отбелязват, че този атомен кислород, който се състои от един кислороден атом, се различава от молекулярния кислород, който се състои от два кислородни атома и може да се диша.
Изследователите за пръв път откриват директно кислород на онази страна на Венера, обърната към Слънцето - където той действително се произвежда в атмосферата - както и на страната, която не гледа към нашата звезда, където по-рано е бил засичан от наземен телескоп в Хавай. Венера се върти много по-бавно от Земята.
"Атмосферата на Венера е много плътна. Съставът й също е много различен от този на Земята", казва физикът от Германския аерокосмически център Хайнц-Вилхелм Хюберс, водещ автор на изследването, публикувано в списание Nature Communications.
Гъстата атмосфера на втората планета от Слънцето задържа топлината в резултат на експлозивен парников ефект.
"Венера не е гостоприемна, поне за организмите, които познаваме от Земята", добави Хюберс.
Кислородът се произвежда на дневната страна на планетата от ултравиолетовата радиация на Слънцето, която разгражда атмосферния въглероден диоксид и въглероден оксид на кислородни атоми и други химикали, казват изследователите. След това част от кислорода се пренася от ветровете към нощната страна на Венера.
"Откриването на атомен кислород на Венера е пряко доказателство за действието на фотохимията - предизвикана от слънчевата ултравиолетова радиация - и за пренасянето на нейните продукти от ветровете в атмосферата на Венера", каза астрофизикът и съавтор на изследването Хелмут Визмайер от Института за радиоастрономия "Макс Планк" в Германия.
"На Земята нашият стратосферен озонов слой, който защитава живота, представлява добре познат пример за такава фотохимия", допълва Визмайер.
На Венера има слой от облаци, съдържащи сярна киселина, на височина до около 65 км над повърхността на планетата, а ураганните ветрове духат в посока, обратна на въртенето на планетата. На височина около 120 км над повърхността на планетата духат силни ветрове в същата посока като въртенето на планетата.
Установено е, че кислородът е концентриран между тези два свирепи слоя, на височина около 100 км. Също така знаем, че температурата на кислорода варира от около -120 градуса по Целзий в дневната част на планетата до -160 градуса по Целзий в нощната част.
Използваните преди това методи за откриване на венерианския кислород от дневната страна са били косвени, основани на измервания на други молекули в комбинация с фотохимични модели.
Венера, с диаметър около 12 000 км, е малко по-малка от Земята. В нашата Слънчева система Земята се намира в "обитаемата зона" около Слънцето - разстоянието, което се счита, че не е твърде близо и не е твърде далеч от звездата, за да може да приеме живот, като Венера е близо до вътрешната граница, а Марс - до външния край.
"Тепърва ни предстои да научим повече за еволюцията на Венера и защо тя е толкова различна от Земята", казва Хюберс.
Източник: Ройтерс
