Как е започнал животът на Земята? Това е въпрос, който интригува учените от край време. Сега ново изследване твърди, че първите мълнии – вероятно в продължение на милиард години – са изиграли ключова роля в разпалването на искрата на живота.
В основата на тази идея стои начинът, по който мълниите създават специални стъклоподобни структури, наречени фулгурити, в мига, в който ударят земята. Те съдържат фосфор – една от ключовата съставка за възникването на живот. Тя често се крие във вътрешността на неразтворимите камъни.
Не е изключено Земята да е преживявала множество на брой мълнии в зората на своя живот (в рамките на достатъчно дълъг период от време) и това да е довело до освобождаването на количествата фосфор, необходими за зараждането на живот. Всъщност учените смятат, че същият процес вероятно се наблюдава и на други планети.
„Този научен труд ни помага да разберем как животът на Земята вероятно се е образувал и как би могъл да се формира в момента и на други, подобни на Земята, планети“, казва планетарният учен Бенджамин Хес от Йейлския университет.
Тъй като реактивният фосфор се среща и в разтворимия минерал шрайберзит, смята се, че метеоритите, в които той преобладава, вероятно са донесли фосфора на нашата планета в годно за използване състояние. Епохата, в която учените смятат, че той се е появил за първи път обаче, не се характеризира със особено интензивно бомбардиране от метеорити.
С помощта на най-разнообразни образни спектроскопски техники изследователите установяват, че шрайберзитът може да бъде открит и във фулгуритите, когато мълния удари конкретен тип почва, богата на глина.
Учените изчисляват чрез компютърни модели, че на ранната Земя са проблясвали от 1 до 5 млрд. светкавици на година (днес този брой е едва 560 млн.), като до 1 млрд. са удряли повърхността ежегодно.
Ако разширим този период до около 1 млрд. години, това означава, че говорим за близо 1 квинтилион удари на мълнии и съответно - значително количество използваем фосфор, който впоследствие би могъл да помогне за образуването на ДНК, РНК и другите биомолекули.
Всъщност преди около 3,5 млрд. години количеството фосфор от мълниите вероятно е започнало да надвишава това от метеоритните сблсъсъци, казват учените. Горе-долу по това време се появяват и първите първични форми на живот.
Фосфорът е само една част от изключително прецизния коктейл от химикали, който според учените е бил забъркан на ранната Земя по такъв начин, че градивните елементи на живота да могат да бъдат създадени чрез последващите реакции.
Изследователите предполагат, че за разлика от метеоритите, мълниите са падали по-често в тропическите региони. Това може би е спомогнало за създаването на райони с по-обилни количества фосфор точно там, където е по-вероятно и останалите съставки за коктейла да се срещат в изобилие, а именно – във водните басейни на земята (като например езерата).
Изследването е публикувано в Nature Communications.
