За първи път учени наблюдаваха, че „мегавълните“ на Марс – гигантски пясъчни вълни по повърхността на Червената планета – са движещи се структури, а не извънземни реликви от далечното минало.
Мегавълните, които се образуват и на земните пустини, обикновено са по-големи от по-малките пясъчни вълни и са съставени от по-обемисти и груби пясъчни зрънца, разположени над по-финия пясък.
Дълго време учените предполагаха, че тези структури са статични. Ново изследване обаче, ръководено от планетарния учен Симон Силвестро от Астрономическата обсерватория на Каподимонте, Италия, показва тъкмо обратното.
След като сравнява снимки, направени от камерата HiRSE на борда на космическия апарат MARS Reconnaissance Orbiter на NASA, направени в рамките на няколко години, екипът на Силвестро открива, че мегавълните всъщност се движат. Просто трябва да гледате изключително внимателно, за да го забележите.
В периода 2007-2016 мегавълните на две места на Марс - кратерите Nili Fossae и McLaughlin – са се придвижвали със средна скорост от 12 см на година (рекордът е бил 19 см на година).
На фона на тези скорости, не е изненадващо, че сме смятали тези структури за статични. Пък и предишни наблюдения над структурите са били извършвани за по-кратък период от време (2-3 марсиански години).
„Успяхме да засечем, че тези мегавълни се движат, тъй като разполагаме с данни, събирани вече близо 10 години“, обяснява Силвестро пред Inside Science.
По-рано учените не вярваха, че марсианският вятър е достатъчно силен, за да ги придвижи. Оказва се, че и това е възможно – с малко допълнителна помощ. Според учените по-големите пясъчни дюни в района вероятно допринасят за придвижването на мегавълните.
Изследването е публикувано в Journal of Geophysical Research: Planets.
