Но защо точно бавноходките са по-интересни от всички останали видове, които могат да изпадат в анабиоза? За да може един организъм да се замразява и размразява, без това да увреди нежните структури на неговите клетки и тъкани, е необходимо да съществува
магическо вещество, което да ги защитава.
Тъй като при процеса на замразяване бавноходките губят 99% от водата в тялото си, впоследствие те се намират в твърдо и сухо състояние и клетъчните им структури са силно приближени и притиснати една до друга. За да не се слеят безвъзвратно, на помощ идва трехалозата. Това е молекула, която при наличие на вода е разтворена и напълно безвредна, а някои организми дори я използват като енергиен резерв вместо глюкоза. Когато обаче водата изчезне от заобикалящата я среда, трехалозата преминава в състояние на гел и обгръща плътно клетъчните елементи, отделяйки ги с тънък защитен слой. След възвръщане на водата в тялото гелът силно набъбва и раздалечава структурите, както са били преди изсушаването.
Трехалозата е дизахарид, изграден от две молекули глюкоза.
Насекомите например имат "кръвна трехалоза" вместо "кръвна глюкоза",
каквато имаме ние, хората. За летенето насекомите консумират много голямо количество енергия и затова трехалозата е много по-ефективна молекула за складиране и доставяне на енергия, тъй като при разграждането й се получават две глюкози и всяка от тях дава своя дял в енергообезпечаването.
Интересното при бавноходките е, че те нормално имат глюкоза! Тя се превръща в трехалоза само в екстремни условия, т.е. бавноходките използват само свойството й да защитава клетките в състояние на анабиоза, а не като енергиен източник.
Именно затова този мъничък организъм е желан обект за биохимични изследвания с приложения в медицината - бавноходката най-много прилича на нас в това отношение от всички други "възкръcващи" организми.
Автор: Мария Атанасова
