Учените наблюдават група, която прекарва много време близо до туристически места в Националния парк Ифране в Мароко. Маймуните често се борят за храна близо до натоварените пътища, и като резултат някои от тях стават жертва на преминаващите автомобили.
При първото и най-информативно наблюдение, най-високопоставената женска в групата, Мери, била ударена от автобус. Въпреки че е сериозно ранена, тя успява да се оттегли до близко дърво.
Две възрастни мъжки проучват и докосват раните ѝ. След като другите маймуни се разотиват по местата, където обикновено спят, един от мъжките се връща и я приглажда. След като се стъмва още една маймуна – идентифицирана като IS – сяда наблизо и прекарва там цялата нощ.
Рано сутринта учените се завръщат, за да установят, че Мери е починала. IS все още е там и стои до тялото ѝ чак до следобеда, като напуска само за малко, за да се нахрани. Това било изненадващо за учените, защото макаците прекарват по-голямата част от деня си в хранене.
Други членове на групата също стоят при дървото, където е трупът на женската. Някой я приглаждат. Други демонстрират тревожно поведение, като се чешат и се прозяват. Тялото било махнато от мястото вечерта, в който момент доминантният мъжки изкрещял и подгонил учените.
В друг инцидент един алфа мъжки бил ударен от кола и убит на момента.
Тялото му било бързо изнесено от персонала, за да се избегнат грабливите птици, тъй че не било възможно да се наблюдава как маймуните реагират на смъртта му. Въпреки това, когато взимат тялото му, трима от възрастните крещят. В други два случая умират млад мъжки и женско бебе.
В отговор маймуните се оживяват и крещят, особено когато отнасят трупа на бебето. Майката също продължава стои край трупа на детето, показвайки признаци на дистрес.
Един от учените, който наблюдава смъртта на тези макаци е Патрик Тказински от Университета Рохемтптън във Великобритания. Той казва, че не е изненадващо, че макаците реагират по начина, по който са реагирали.
