Небесното електричество сякаш наистина е създадено като божествено оръжие – то поразява за част от секундата, достига температури до 30 хил. градуса, пали пожари, взривява самолети, разстройва комуникациите и може да остави цели градове без ток. Проблемът е как да бъде уловена и насочена тази своенравна енергия?

Може би един от начините е това да стане чрез мощен тераватов лазер. Изстрелян в буреносен облак, лъчът повишава електрическата активност и генерира мълния. По този начин през 2008 г. европейски учени от програмата Teramobile

успяха да предизвикат светкавици в района на Ню Мексико.

При тези опити обаче мълнията не удря земята, а се разрежда във въздуха.

От друга страна, в бурята може да се изстреля ракета с прикачена към нея жица. Учените, които изследват мълниите, от години използват този способ, за да ги „докарат” на земята и да ги изучават.  

Преди да започнем да се замеряме със светкавици обаче, трябва да разберем много повече за природата им.

Именно такова изследване предприе агенцията за военни технологии в САЩ DARPA през 2009 г. Става дума за проекта NIMBUS Е. Агенцията официално няма за цел да изобрети някакво гръмотевично оръжие, а да изследва как точно се формират мълниите, какви са останалите феномени, свързани с тях, и как да се разработи възможно най-добра защита срещу гръмотевичен удар.

Все пак от историята можем да съдим, че каквото сме могли, сме превърнали в средство за разруха. Ако има някакъв ефикасен начин за контрол над небесното електричество, бъдете сигурни, че и то ще влезе в арсенала.

И накрая ултимативното оръжие –

контрол над въздушните течения.

Те опасват земното кълбо, регулират температурата, носят дъжд и задвижват океанските течения. Накратко – лятна жега, проливни валежи, сковаваща зима – въздушните течения са основата на всичко това, което наричаме „време”.

Ако някоя армия може да ги контролира, това вече наистина би било оръжие за масово поразяване. Който овладее теченията, ще може

да заледи противника си, да го атакува с непрекъснати бури, жега,

екстремни ветрове, а защо не и с урагани?

Колкото и невероятно да звучи, може би човечеството разполага с технологията за подобна манипулация. През 1988 г. Бърнард Ийстлънд публикува патент, в който описва как може да стане това. Уважаван американски физик със степен в Масачузетския технологичен институт и Колумбийския университет, Ийстлънд предлага част от горните слоеве на атмосферата да се загреят с нискочестотно радиолъчение. Така определена част от атмосферата може да се „повдигне” и да се измени курсът на въздушните течения.

За мнозина налице е подозрителна прилика между предложението на Ийстлънд и програмата HAARP (High Frequency Active Auroral Research Program - Програма за високочестотно активно изследване на полярните сияния). Проектът се осъществява под егидата на американския военен флот, военновъздушните сили и DARPA, не е секретен и стартира през 1993 г. Най-важният му инструмент е Ionospheric Research Instrument (Инструмент за изследване на йоносферата) - изключително мощен радиочестотен предавател, работещ на високи честоти, завършен през 2007 г.

Официално HAARP изследва йоносферата, за да установи как тя влияе върху комуникациите, включително и на военните. Това става, като от базова станция край град Гакона в Аляска 180 антени с обща мощност 3,6 мегавата изпращат високочестотни радиоемисии в йоносферата.

Аналогиите с „йоносферния лост” на Ийстлънд са очевидни и едва ли не всеки трети сайт в мрежата обяснява как

чрез HAARP САЩ търсят начин да овладеят глобалните климатични процеси

за всевъзможни военни цели. Интересното е, че тези слухове се носят и на много по-високо равнище.

През 2010 г. например руски политически анализатор загатна за връзка между климатичните експерименти на САЩ и горещата вълна, ударила Русия. Венецуелският президент Уго Чавес пък директно свърза Америка и нейните оръжия за контрол над времето със земетресението в Хаити.

Опасения относно истинската същност на проекта идват и от страна на Европейския съюз. На сесия през 1999 г. Европарламентът излезе с резолюция, която задава редица въпроси: какво е потенциалното влияние на HAARP върху човешкото здраве, оказва ли влияние върху околната среда и не на последно място – какви са военните приложения на проекта?

Къде е истината?

Възможно ли е HAARP наистина да е част от планове за климатична война, или всички обвинения са просто конспиративни теории?

На първо време, ако някой наистина строи тайно оръжие за климатична война, едва ли ще го направи така, че половината свят да знае за него.

Второ - в своя патент Ийстлънд описва устройство с мощност на излъчване от порядъка на 1000 мегавата. HAARP е далеч по-скромен и разполага с едва 3,6 мегавата.

Всеки има собствена теория по въпроса. Дори „йоносферният лост” да е практически осъществим, времевите процеси са прекалено сложна система и евентуална намеса в нея може да има драматични последици. Възможно е подобно оръжие да е твърде опасно, за да се използва в действителност – нещо като ековерсия на ядрената бомба. Което не значи, че някой няма да се опита. Истината е, че ако подобна технология стане реалност, тя би могла да отключи една климатична кутия на Пандора.

Ясно е, че идеи как да се използва природата като оръдие на войната не липсват. Някои от тях са по-скоро фантастика или конспиративни теории, но други са далеч по-реални. Така или иначе се очертава модификацията на времето да бъде един от лайтмотивите на 21. век, а технологиите правят немислимото вчера възможно днес.

Можем само да се надяваме, че дори да се стигне до „милитаризация” на някоя от природните стихии, това няма да стане в мащаби, които да застрашат човечеството като цяло.

Николай Тодоров