„По време на чумната пандемия демографският и икономически колапс прекъсва металопроизводството и оловото в атмосферата спада до нива, които не могат да бъдат засечени,“ пишат учените.
Да, по-малко хора означава по-малко замърсяване. Това може да звучи като радикален призив някой съвременен архизлодей да скочи и да спаси света от нас самите, но това не е единственото, което ни остава.
Неща като Парижкото споразумение показват, че хората са способни да работят заедно за да се справят с проблеми в огромни мащаби. Така че вместо да чакаме природата отново да си отмъсти за щетите, можем да стигнем до изгодни на всички алтернативни решения, за да променим поведението си.
Източник: iflscience.com
