Учените също така установяват, че пренасочването на производството към по-здравословно хранене ще изисква 50 милиона по-малко хектара обработваема земя, защото плодовете и зеленчуците се отглеждат на по-малко земя, отколкото зърнените култури, захарите и мазнините. Стига да вземем мерки навреме, разбира се. Снимка: Alexander Raths / Shutterstock
На Земята не се отглеждат достатъчно плодове и зеленчуци, за да се осигури здравословна храна за всички хора, установиха канадски учени, пише iflscience.
Изследването, ръководено от Университета на Гуелф, проучва световното селскостопанско производство и екстраполира до 2050 г. колко храна трябва да изяде човечеството. Получените данни са сравнени с количеството здравословна храна, препоръчвана от диетолозите. Както и сами може да се досетите, крайните резултати не са особено добри.
„При сегашната глобална система на селското стопанство е просто невъзможно всички хора на този свят да минат на здравословна диета“, заявява проф. Евън Фрейзър, съавтор на изследването. Той добавя, че хранителната промишленост произвежда твърде големи количества зърнени храни, мазнини и въглехидрати. Същевременно обаче плодовете, зеленчуците и протеиновите продукти не са достатъчни, за да отговорят на нуждите на населението.
Екипът приема, че диетата на всеки човек трябва да се състои от 50% плодове и зеленчуци, 25% зърнени храни, а останалите 25% - протеини, мазнини и млечни продукти. Поне така препоръчва ръководството за здравословно хранене на Харвардския университет.
След това учените изчисляват колко обработваеми земи са били използвани за земеделие и колко биха ни били необходими, за да можем да спазваме гореспоменатите препоръки. Не на последно място – те коригират тази цифра спрямо очакваната световна популация за 2050 г., която според ООН е 9,8 милиарда. Оказва се, че се произвеждат много зърнени храни, захар и мазнини, а плодовете и зеленчуците, както и протеините, са недостатъчни.
Какво е заключението?
В момента произвеждаме 12 порции зърнени храни на човек вместо препоръчителните осем, пет порции плодове и зеленчуци вместо 15, три порции масло и други мастни храни вместо една и три порции протеини вместо пет.
Една от възможните причини за това е, че развиващите се страни обикновено се съсредоточават върху въглехидратите, които са по-лесни за производство. Те също така харчат повече пари за изследването и развитието на този тип посеви, а не на плодовете и зеленчуците.
За да можем да спазим препоръките за здравословно хранене на Харвардския университет, ще трябва да ядем по-малко месо и да се съсредоточим върху растителните протеини. Без никаква промяна, изхранването на 9,8 милиарда души ще изисква 12 милиона повече хектара обработваема земя и най-малко един милиард хектара пасища повече, категорични са учените.
