Колоните са предимно 6-стенни, с диаметър 37-51 см. и височина до 6 м. Снимка: Aitormmfoto / Shutterstock
По крайбрежието на Северна Ирландия се спускат повече от 38 000 базалтови колони, които като огромна магистрала-трамплин изчезват в морето. Вулканичните изригвания са оставили след себе си перфектно оформени шестоъгълници, групирани в клъстъри като пчелна пита.
Това е т.нар. Път на великаните - едно същинско природно чудо.
Преди около 50-60 млн. години от земните недра тук изригнала лава, която потекла към морето. Лавата се изстудила много бързо и при втвърдяването си се начупила на правилни 6-стенни огромни стълбове. На някои от каменните формирования са дадени имена, съответстващи на приликата им с различни предмети - "Комините", "Купата за пунш", "Ветрилото на моята лейди".
В съседство с „Пътя на Великана“ е разположен заливът Порт на Спаня, в който през 1588 г. претърпява корабокрушение „Жирона” – кораб на Непобедимата армада. От 1300 души се спасяват само 5. През 1967 г. белгийска водолазна експедиция открива останките на кораба и изважда редица артефакти от него.
Най-голямата ширина на Пътя на великаните е 12 м., колоните са най-високи в тясната му част.
Снимка: Leonid Andronov / Shutterstock
Пътят на великаните е обявен през 1986 г. за обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО, а през 1987 г. за национален природен резерват на Великобритания.
Снимка: Gigi Peis / Shutterstock
Според легендата войнът-гигант Фин МакКул построява "пътя", за да премине през морето и да се изправи срещу шотландския си съперник Бенандонер.
Снимка: Sara Winter / Shutterstock
Но очевидно и Бенандонер има същата идея, защото подобни базалтови колони има и на шотландския остров Стафа.
Снимка: Mark Christopher Cooper / Shutterstock
