Каква е връзката между затлъстяването и изменението на климата?

• Индустриализацията, урбанизацията и моторизираният транспорт допринасят за глобалното затопляне, и засилват епидемията от затлъстяване, защото стимулират нездравословното хранене и намаляват физическата активност.
• Екстремните метеорологични явления често компрометират реколтите и рязко повишават цената на храната, което води до консумация на по-евтини и нездравословни продукти.
• Увеличеното телесно тегло води до по-заседнал начин на живот, който изисква по-голямо потребление на енергия и ресурси.
• Хората със затлъстяване страдат по-често от здравословни проблеми, а това натоварва здравната система и увеличава въглеродния ѝ отпечатък.

Един милиард души по света страдат от затлъстяване, а два милиарда са с наднормено тегло. Тази световна епидемия си взаимодейства с глобалното затопляне. Авторитетното списание „Лансет“ нарича явлението „глобална синдемия“. Статията разглежда каква е връзката между наднорменото тегло и емитирането на парникови газове и защо промените в климата засягат непропорционално хората с излишни килограми.

Какво е затлъстяване?

Затлъстяването се определя чрез стойностите на индекса на телесната маса (ИТМ) –  медико-биологичен показател, който определя телесното тегло. ИТМ се измерва в килограми на квадратен метър по формулата:

ИТМ = Т/В² – където Т е теглото в кг, а В – височината в метри.

Човек има наднормено тегло при стойности на ИТМ между 25 и 30, а при над 30 се счита, че има затлъстяване.

Според Световната федерация за борба със затлъстяването, броят на възрастните с този проблем ще нарасне от 0,81 млрд. през 2020 г. на 1,53 млрд. през 2035 г. От тях 79% ще живеят в страни с ниски и средни доходи. От 1975 г. насам броят на хората със затлъстяване се е утроил. Излишните килограми водят до злокачествени и сърдечно-съдови заболявания. В САЩ, например, 61% от пациентите, диагностицирани със захарен диабет, са със затлъстяване.

Проблемът и в България е много сериозен – 61% от пълнолетните българи са с наднормено тегло и затлъстяване. Почти всяко трето дете между 5 и 19 г. е със затлъстяване (32%), по данни на Българската асоциация за изучаване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания.

Доклад на списание „Лансет“, публикуван през 2019 г., подчертава, че „затлъстяването, недохранването и изменението на климата си взаимодействат” и нарича това „глобална синдемия“. Според авторите, тя „ще остане най-голямата причина за лошо здраве във всяка отделна страна“ и ще „засяга непропорционално по-бедните“. Бедността засилва ефектите от синдемията, но и самата синдемия задълбочава и поддържа бедността. Докладът определя още, че цената на затлъстяването е около 3% от световния БВП, а ако изменението на климата продължи без ограничения, загубите могат да достигнат над 7% от световния БВП до 2100 г.

Как промените в климата са свързани със затлъстяването? 

С повишаването на температурите, хората са склонни да намаляват физическата си активност и да имат по-малко адаптивна термогенеза (процес, при който тялото произвежда топлина). Това може да доведе до увеличаване на въглеродния отпечатък. Авторите на систематичен обзор на около 50 проучвания идентифицират 3 основни механизма, чрез които свързват глобалното затопляне и затлъстяването:

1. Урбанизация, транспорт и селско стопанство: Промените в използването на земята, урбанизацията и моторизираният транспорт, както и натискът върху селското стопанство, свързани с нарастващото население и индустриализацията, водят до повишени емисии на парникови газове. Това подпомага глобалното затопляне и допълнително стимулира епидемията от затлъстяване чрез преход към нездравословно хранене и намаляване на физическата активност.
2. Пряко въздействие на глобалното затопляне: Глобалното затопляне активира климатичните промени, които водят до недостиг на храна, заради компрометирани реколти. Цените рязко се променят.
3. Затлъстяването като фактор за глобалното затопляне: Епидемията от затлъстяване сама по себе си допринася за глобалното затопляне, тъй като увеличеното телесно тегло намалява адаптивната термогенеза, тялото изразходва по-малко енергия и консумира повече ресурси.

По-високите температури на въздуха допринасят за затлъстяването 

Ендотермите – топлокръвните организми, каквито сме и ние – изразходват повече енергия, когато приемат по-студена храна. Скорошно проучване показва, че притежаването на микровълнова печка е свързано с леко увеличение на индекса на телесна маса (ИТМ) и затлъстяването (2.1 кг повече), докато притежаването на друг кухненски уред не е свързано с повишен ИТМ или тегло. Същата логика важи и за други вещества, които ендотермите въвеждат в телата си, като въздуха. При равни други условия, хората са по-затлъстели в по-топъл, отколкото в по-студен климат. Установено е, че температурата на въздуха има толкова голям ефект върху ИТМ, колкото възрастта и правенето на леки физически упражнения. 

Ако се премести от Финикс, Аризона, в Бароу, Аляска, един средностатистически американец може да намали теглото си с 6.8 кг, ИТМ с 2.52 (половината от разликата между нормалното тегло и затлъстяването) и вероятността от затлъстяване с 54%. Според авторите, глобалното затопляне при най-лошия сценарий може да доведе до увеличаване на теглото средно с 1 кг на човек, 0.37 на ИТМ и 12% на риска от затлъстяване от 1961 до 2081 г. 

Затлъстяването директно влияе на глобалното затопляне

Изследователи от Лондонското училище по хигиена и тропическа медицина предполагат, че хората с наднормено тегло отделят повече емисии въглероден диоксид, отколкото слабите хора. Те изчисляват, че всеки човек с наднормено тегло генерира приблизително около 1 тон въглероден диоксид на година повече от някой с нормално тегло.

По-тежките хора се нуждаят от повече храна. Разходът на енергия се увеличава с повишаване на ИТМ – авторите изчисляват, че по-тежкото население изисква 19% повече хранителна енергия за дневните си енергийни нужди. Колкото по-голяма е популацията на хората със затлъстяване, толкова повече храна трябва да се произвежда, което може да увеличи емисиите от селскостопанския сектор, който вече допринася за 1/3 от глобалното затопляне.

Затлъстяването също така увеличава емисиите на въглероден диоксид чрез допълнително натоварване на транспорта. Населението с наднормено тегло се нуждае от допълнително гориво за придвижване на по-тежки тела, което води до увеличение на годишните емисии на парникови газове с между 0,4  и 1,0 гигатона годишно. Оценката се основава на взаимодействието между повишеното използване на автомобили, по-голямото потребление на енергия, необходима за придвижване на тежки хора, и намалената физическа активност.  

Някои авиокомпании вече заявяват намерение да въведат допълнителна такса за пътници с по-големи размери за това, че ползват повече място, но и поради по-голямото им тегло, изискващо повече гориво за транспортирането им.

Екстремните метеорологични явления могат да допринесат за затлъстяването поради намаляване на физическата активност

Интензивната физическа активност и спортуването на открито са противопоказни при много горещо време, екстремни валежи и други неблагоприятни метеорологични явления, които зачестяват с глобалното затопляне. Това обаче предразполага към ниска физическа активност и заседнал начин на живот, които водят до натрупване на излишни килограми. Повишеното замърсяване на въздуха с фини прахови частици също е свързано с намалена физическа активност.

Същевременно, здравето на хората със затлъстяване е по-уязвимо на климатичните промени. Възрастните хора с наднормено тегло и затлъстяване са изложени на по-голям риск от заболявания или наранявания, свързани с топлината. При тях смъртността по време на горещата вълна в Европа през 2003 г. е била двойно по-висока в сравнение с индивидите без затлъстяване. Топлинният удар се появява много по-често при хора с излишни килограми в сравнение с тези с нормално тегло поради намалената способност за разсейване на топлината.

С нарастването на екстремните метеорологични явления плодовете и зеленчуците ще поскъпнат, което ще затрудни поддържането на здравословна диета. Така например, климатичните промени в Етиопия увеличиха средната цена на доматите с 310% между 2009 г. и 2015 г. Повишената цена може да тласне населението към консумация на повече преработени храни и напитки, които се основават на евтини съставки като захар и масла, и често включват множество консерванти, оцветители и овкусители. Въпреки че не всички преработени храни са нездравословни, високият прием на тези хранителни продукти е свързан с лошо качество на диетата, затлъстяване и развитие на хронични неинфекциозни заболявания.

Особено неблагоприятно въздействие оказва консумацията на месо

Проучване от 2016 г. показа, че високата консумация на месо е най-добрият показател за разпространението на затлъстяването. Консумацията на месо традиционно се увеличава с повишаването на благосъстоянието на населението по света. Глобалното производство на месо е нараснало от 71 млн. т. годишно през 1961 г. до 318 млн. т. през 2014 г., като се очаква да се увеличи допълнително до 455 млн. т. към 2050 г. Потреблението на глава от населението се е удвоило от 20 кг на 43 кг на човек годишно от 1961 до 2014 г.

Червеното месо е добре известен източник на парникови газове, особено метан и азотен оксид от чревна ферментация, оборски тор и торене. Като се има предвид, че добитъкът използва приблизително 70% от земеделската земя и е основен двигател на обезлесяването, нарастващото търсене и увеличеното производство на месо могат да имат ужасни последици за климата на Земята.

Изчислено е, че диетите с по-малко месо, като средиземноморската диета, намаляват емисиите на парникови газове със 72%, използването на земя с 58% и потреблението на енергия с 52%.

Продоволствената несигурност, предизвикана от изменението на климата, също е свързана с разпространение на затлъстяването

Според проучване, проведено в САЩ през 2015 г., възрастните с несигурна храна имат 32% по-висока вероятност да бъдат затлъстели. Хранителната несигурност има връзка със затлъстяването, независимо от нивото на образование и доходите. Няколко механизма биха могли да обяснят тази връзка. Първо, хората с хранителна несигурност биха могли да компенсират приема на калории, когато храната е налична, така че общият прием на храна да е по-голям. Второ, липсата на храна може да накара тялото да използва енергията по-ефективно и да се стреми да увеличи запасите от телесни мазнини в отговор на хранителния недостиг. Трето, енергийно плътните храни, като храни с високо съдържание на добавена захар и мазнини, често са по-евтини. Свръхконсумацията им може да доведе до по-висок енергиен прием и до затлъстяване. Не на последно място, хранителната несигурност е свързана с отрицателни психологически последици, като тревожност и депресия. Някои от тези негативни последици могат също да допринесат за затлъстяването.

Затлъстяването и недохранването (на което също влияят промените в климата) също си взаимодействат. Недохранването в ранна възраст е предиктор за по-късно затлъстяване. Биологичните и социалните механизми, които обясняват тази връзка, включват приноса на недохранването на плода и бебето, хранителната несигурност и лошото качество на диетата, характеризиращо се с ниско разнообразие от здравословни храни.

Затлъстяването е свързано и със заболявания, които натоварват здравната система

Установено е, че хората с наднормено тегло използват по-често здравни услуги, подлагат се на повече операции и им се изписват 2 пъти повече рецепти в сравнение с хората със здравословно тегло. Здравната система произвежда около 5% от глобалните парникови газове, затова увеличаването на дела на затлъстелите, освен че ще я натовари допълнително, ще допринесе и за промяната на климата.

Какво можем да направим и съществуват ли решения?

Комбинирането на климатичните политики с тези за опазване на човешкото здраве и по-стриктната регулация на бизнеса са добри решения за атакуване на синдемията от затлъстяване и недохранване. Освен че е въпрос на личен избор, по-честото използване на градски транспорт, ходенето пеша или карането на колело могат допълнително да се подкрепят от подобряване на инфраструктурата или други насърчаващи методи, които да направят това поведение масово. 

По-малко автомобили на пътя означава по-малко емисии на парникови газове и по-чист въздух, а по-високата физическа активност означава по-здрави хора.

Това съвсем естествено ще сниши търсенето на петрол, поддържането на нормално тегло ще се улесни и така количеството на нужната храна ще намалее. От това ще падне и нейната цена.

Новите политики е добре да се фокусират върху поведението на големите международни корпорации, които често се намесват в създаването на регулации, пряко засягащи дейността им. Например, голяма част от маркетинга на нездравословни храни за деца или поставянето на предупредителни етикети върху преработени храни все още не са добре урегулирани. Други некоректни поведения на големия бизнес, които могат да бъдат смекчени на политическо ниво, включват: 

• подкрепа на търговски и инвестиционни споразумения, които обвързват правителствата да защитават корпоративните инвестиционни интереси;
• противопоставяне или отхвърляне на данъците, които се прилагат за сладките напитки и богатите на енергия и бедни на хранителни вещества храни;
• лобиране за субсидии в полза на техния бизнес – селскостопански и транспортни. Така например, индустриите за изкопаеми горива и хранително-вкусовата промишленост, отговорни за задвижването на глобалната синдемия, в момента получават над 5 трилиона долара годишни субсидии от правителствата.

Няма съмнение, че обществото ни трябва да положи максимални усилия за предотвратяване на промяната на климата и това несъмнено ще има положително въздействие върху превенцията на затлъстяването. Реципрочно, всяко ефективно действие, насочено към превенция и лечение на затлъстяването, може да има положителни ефекти не само върху отделните хора, но и на планетарно ниво, като забави глобалното затопляне.

Автор: Зорница Спасова / Климатека

Зорница Спасова е главен асистент в Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) към Министерство на здравеопазването. Има докторска степен по „Климатология” от СУ „Св. Климент Охридски“. Занимава се с въздействие на изменението на климата върху човешкото здраве от 2008 г. Експерт е при изготвянето на Плана за действие за устойчива енергия и климат на Столична община ‘21 – ‘30 г. Със статиите тук е носител на Наградата за журналистика на Европейското метеорологично дружество. От януари 2024 г. е посланик на Европейския климатичен пакт за България. Стипендиант на Earth Journalism Network за отразяване на СОР29 в Баку, Азербайджан. Представител на България в работна група по здравеопазването при изменение на климата към СЗО.

В публикацията са използвани материали от:

1. БНР, В шест български града ще се проведе информационна кампания за борба със затлъстяването, 05.03.2024, https://bnr.bg/horizont/post/101958233/v-shest-balgarski-grada-shte-se-provede-informacionna-kampania-za-borba-sreshtu-zatlastavaneto
2. Стаменова Д., Апокалипсис сега – затлъстяване, лошо хранене и промяна на климата, https://www.detelinastamenova.com/tag/%D1%81%D0%B8%D0%BD%D0%B4%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D1%8F/
3. Световен атлас на затлъстяването 2024, https://www.worldobesity.org/news/world-obesity-atlas-2024 
4. An R, Ji M, Zhang S. Global warming and obesity: a systematic review. Obes Rev. 2018;19:150–163
5. De Daverio MT, Marco Parolini, Franco Donzelli, Alessandro Olper, Climate change and obesity: a global analysis, https://air.unimi.it/bitstream/2434/906054/2/GFS-S-20-00199.pdf
6. Edwards P., I. Roberts, Population adiposity and climate change, International Journal of Epidemiology 2009;38:1137–1140
7. Francis J., The airline fat tax is gaining traction, but it’s the polluters who must pay, Inews, July 8, 2023, https://inews.co.uk/inews-lifestyle/travel/airline-fat-tax-traction-polluters-pay-2462030
8. GALLAR M., Obesity and climate change, INTERNATIONAL JOURNAL OF EPIDEMIOLOGY, International Journal of Epidemiology, Volume 39, Issue 5, October 2010, Pages 1398–1399
9. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%BD%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D1%81_%D0%BD%D0%B0_%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D1%81%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BC%D0%B0%D1%81%D0%B0
10. https://www.basord.com/?page_id=720
11. Kanazawa S. Does global warming contribute to the obesity epidemic? Environ Res. 2020;182:108962
12. Koch CA, Sharda P, Patel J, Gubbi S, Bansal R, Bartel MJ. Climate Change and Obesity. Horm Metab Res. 2021 Sep;53(9):575-587
13. Lowe M., Obesity and climate change mitigation in Australia: Overview and analysis of policies with co-benefits, Australian and New Zealand Journal of Public Health, Feb 2014, 38(1):19-24
14. MULHERN O., How are Obesity and Climate Change Linked?, earth.org, SEP 14TH 2020, https://earth.org/data_visualization/the-common-drivers-of-obesity-and-climate-change/
15. Pan L, Sherry B, Njai R, Blanck HM. Food insecurity is associated with obesity among US adults in 12 states. J Acad Nutr Diet. 2012 Sep;112(9):1403-1409. 
16. Pradhan P, Reusser DE, Kropp JP (2016) Correction: Embodied Greenhouse Gas Emissions in Diets. PLOS ONE 11(7): e0159285.
17. Schneider S., Is Obesity Contributing to Global Warming? Recent Studies Share Surprising Results, https://foodtank.com/news/2013/11/is-obesity-contributing-to-global-warming-recent-studies-share-surprising-r/
18. Swinburn BA, Kraak VI, Allender S, et al, 2019. The Global Syndemic of Obesity, Undernutrition, and Climate Change: The Lancet Commission report. Lancet, 393:791-846
19. Villarroya F., M. Giralt, Faced with a double challenge: obesity and climate change, Bariátrica & Metabólica Ibero-Americana, June 2024, https://www.bmi-journal.com/articulos/download/1036/en?QX4Ep29MefBoscWAuIfl6JRDWKAOy0wD