Всеки ходи по голяма нужда. Но явно не и по един и същи начин. Един конкретен вид – медуза, известна като гребеновидна (Mnemiopsis leidyi), е наистина уникална в това отношение. Тя разполага с анус, който се появява при необходимост, след което изчезва.
Mnemiopsis leidyi изглежда е единственият представител от вида на гребеновидните, който е способен на подобно нещо. Други видове разполагат с уста и постоянен анус. Някои по-прости организми пък, като обикновените медузи, имат само един отвор. Т.е. биологичните отпадъци излизат от същото място, през което влиза и самата храна.
Синди Там от Морската биологична лаборатория в Уудс Хол Масачузетс е забелязала, че след като изхвърли отпадъците, анусът на практика изчезва.
„Това е наистина забележителна находка – коментира Там пред New Scientists. – Не съществуват данни за подобен тип анус при другите животни. Той не се вижда, когато животното не ходи по голяма нужда. Няма и следа от него дори и под микроскоп. За мен реално е невидим“.
Екипът е използвал видео записи на Mnemiopsis leidyi, за да изследва храносмилателния й цикъл. Първите признаци на дефекация се наблюдават при промяна във формата на стомаха. Колкото повече биологични отпадъци има в животното, толкова по-голямо е червото. То нараства постоянно, докато не докосне външния слой – епидермиса. Впоследствие се слива с него и така анусът се ражда. Веднъж щом отпадъците се изхвърлят, червото се смалява, отделя се от епидермиса и аналния отвор престава да съществува.
Там възнамерява да проучи този вид по-внимателно, за да докаже, че анусът действително изчезва, а не се смалява до такава степен, че да не можем да го засечем с техниката, с която разполагаме.
Откритията са публикувани в Invertebrate Biology.
